Category: Dystopia

Ревю: “Героят” от Мари Лу

 

Героят Кн.3 от трилогията Легендата
Книга трета от трилогията “Легендата”

Ревю на “Легендата” от Мари Лу
Ревю на “Феноменът” от Мари Лу

Издателство: Хермес
Поредица: Легендата
Година на издаване: 2015
Страници: 336
Оценка в Goodreads: 5/5

Той е легенда.
Тя – феномен.
Кой от двамата ще се превърне в герой? Дей научава, че с него са провеждани експерименти, които са увредили мозъка му. И че му остават няколко месеца живот. Въпреки че обича Джун повече от всичко, той я напуска. За да й позволи да продължи живота си и да допринесе за промяната на републиката. Дей заминава за Сан Франциско заедно с по-малкия си брат Идън, изгубил зрението си вследствие на заразата.
По настояване на Електор Андън Джун се завръща в републиката и започва да се подготвя за лидер на Сената. Въпреки че е едва на шестнадесет и без опит, тя има най-големи шансове да се превърне в дясната ръка на младия управник. И да сподели живота му.
Смъртоносната зараза плъзва и из колониите. Тя слага край на временното примирие между двете части на постапокалиптична Америка. Колониите отчаяно се нуждаят от серум и поставят ултиматум на републиката.
Джун узнава, че лек срещу заразата може да бъде открит в кръвта на Идън. Обръща се за помощ към Дей, когото не е виждала от осем месеца. Единствено той би могъл да спаси живота на хиляди поданици на републиката. Застрашавайки този на брат си.
Ще намерят ли серум, преди да е станало прекалено късно? Могат ли Дей и патриотите да се изправят срещу армията на колониите и да я победят?

 

Continue reading

Ревю: “Феноменът” от Мари Лу

Феноменът Кн.2 от трилогията Легендата

Книга втора от трилогията “Легендата”

Издателство: Хермес
Поредица: Легендата
Година на издаване: 2014
Страници: 336
Оценка в Goodreads: 5/5

Дей и Джун успяват да избягат от Лос Анджелис. Но когато пристигат в Лас Вегас, се случва немислимото: Електор Примо умира. Републиката остава в ръцете на сина му, младия и неопитен Андън. Колониите и бунтовническата група Патриотите се опитват да се възползват от нестабилното положение на републиката, за да я превземат. Дей и Джун намират убежище при патриотите, които им обещават помощ и закрила. Но при едно условие: да убият новоизбрания Електор.
Това е единственият им шанс да останат живи и да спасят по-малкия брат на Дей – Идън.

 

Continue reading

Ревю: “Легендата” от Мари Лу

Издателство: Хермес
Поредица: Легендата
Година на издаване: 2014
Страници: 288
Оценка в Goodreads: 5/5

Постапокалиптична Америка е разделена на две части: републиката и колониите, които воюват помежду си. Петнадесетгодишният Дей е най-издирваният престъпник в републиката и за главата му е обявена награда. Момчето, родено и израснало в бедния Езерен сектор, е обвинено във възпрепятстване на военната кампания срещу колониите. Никой не знае как точно изглежда Дей и на какво е способен. Смелостта му да се опълчи срещу управниците го превръща в герой за бедните и онеправданите. Превръща го в легенда.
Петнадесетгодишната Джун произхожда от добро семейство и от малка е подготвяна за един от най-високите военни постове в републиката. Родителите й загиват при автомобилна катастрофа и тя остава сама с брат си Метиъс. Джун е истински феномен: единствената, постигнала максимален резултат на изпитанието, от което зависи бъдещето на всеки гражданин на републиката.
Джун и Дей нямат нищо общо помежду си, но пътищата им неочаквано се пресичат. Капитан Метиъс е хладнокръвно убит, докато преследва опасен престъпник. Всички улики сочат към Дей.
Той е готов на всичко, за да набави лекарства за семейството си. Да го спаси от плъзналата из бедните райони смъртоносна зараза. Джун е готова на всичко, за да отмъсти за смъртта на брат си. И двамата дори и не подозират, че ще разкрият зловещи тайни, които ще застрашат живота им.

Continue reading

Ревю: “Орденът на ясновидците” от Саманта Шанън

 

 

Издателство: Ciela
Поредица: Сезонът на костите
Година на издаване: 2015
Страници: 540
Оценка в Goodreads: 4/5

Камбанарията на „Сейнт Мери ле Боу“ се очертаваше на фона на бледия изгрев, а из цялата цитадела огньовете на бездомниците догаряха. Нощните Жандарми се прибираха морни в участъците след дванайсетчасовата смяна на гонения и тормоз. Онези, които не бяха изпълнили нормата си за арести, щяха да понесат гнева на своите началници, но все пак никой от тях не се бе доближил и на сантиметър до залавянето на Пейдж Махони.

Край Личгейт три трупа се полюшваха на бесилките. Един клошар крадеше връзките на обувките им, наблюдаван от гарвани с окървавени клюнове.

Бродягите, спящи край бреговете на Темза, изпълзяваха от отворите на каналите и заравяха пръсти в тинята, молейки се да открият нещо ценно, останало след отлива.

Крънкачите поглеждаха часовниците си и се отправяха към метрото с надеждата да изкарат някоя монета от още сънените пътници. Последните пък си купуваха кафе, грабваха сутрешния вестник от будките и гледаха лицата на първата страница, без да ги виждат. Дълбоко във финансовото сърце на града, с копринени вратовръзки, нахлузени като примки на шиите им, те щяха да изкарват нови монети, които да продължат цикъла.

И бездомните пак си бяха бездомни, а труповете продължаваха да танцуват. Марионетки в ръцете на палача.

 

Ревю: “Разнищи ме” от Тахере Мафи

Джулиет е избягала в Пункт Омега – място за хора с дарби като нея и щаб на бунтовническата съпротива. Най-накрая тя е свободна от Възобновителите, свободна от плана им да я използват като оръжие, свободна да обича Адам. Но Джулиет никога няма да може да се раздели със смъртоносното си докосване. Нито пък от Уорнър, който я иска повече, отколкото тя би могла да си представи. Преследвана от миналото си и ужасена от бъдещето, Джулиет знае, че ще трябва да избере между това, което иска, и това, което мисли за правилно. Решение, което би могло да включва и избор между сърцето й и живота на Адам.

*****
Скъпа Джулиет, може ли да спреш постоянно да плачеш и да се оплакваш. Може би през 80% от книгата Джулиет плачеше, което беше доста изнервящо и неприятно. Постоянно ми се искаше да се стегне и да видя по-силната Джулиет, която е съвсем наясно и приема как стоят нещата, а не непрестанно плачещата. Съжалявах Джулиет, а не ми харесва когато започна да съжалявам героите, за които чета, защото обичам да са силни и дори с всички пречки, пред които са изправени, да продължат с високо вдигната глава.

Книгата не беше лоша. Дори ми хареса повече от първата, от която не бях много очарована. Мисля, че можеше да бъде и още по-хубава. Харесва ми как Тахере Мафи пише и начина ѝ на изразяване. Потънах в света на Джулиет за няколко дена и когато книгата свърши не исках да го напускам, защото ми харесваше да бъда част от него. Определено ще прочета третата книга и наистина се надявам да видя Джулиет в по-добра светлина.

Освен образът на Джулиет, който през по-голямата част от времето ме дразнеше, но въпреки всичко харесвам главната героиня. Има нещо в нея, което все пак ме накара да я харесам. Джулиет е наранявана безброй много пъти и е минала през адски много трудности, но все още е мила и човечността в нея е възхитителна за човек с подобно минало.
В тази книга се появи и любовен триъгълник, който изненадващо не ме дразнеше. Някак си досега успях да стоя далеч от спойлери за поредицата и не знам кого ще избере Джулиет, но мисля, че ще свърши с Адам.

I’m team crazy boyfriend. Има нещо очарователно в Уорнър и ми харесва колко заплетен е образа му и как постоянно разбираме нови неща за него, някой от които ме оставиха изненадана.
В “Разнищи ме” разбираме много за Кенджи и моменти от миналото му. Той е страхотен и забавен герои и ми допада. Кенджи е единствения, който каза истината на Джулиет и беше директен и не увърташе. 
Имаше няколко изненадващи моменти в книгата и един, който определено не очаквах и ми трябваше малко време, за да осмисля прочетеното. Мисля, че Джулиет направи правилния избор за Адам в “Разнищи ме”, но ще видя как ще се развият нещата в следващата книга, която нямам търпение да прочета.

Ревю: “Лабиринтът: В обгорените земи” от Джеймс Дашнър

Лабиринтът е само началото…

Решаването на загадката на Лабиринта трябваше да сложи точка.

Томас бе сигурен, че след като избягат от него той и езерните ще си върнат предишния живот. Макар никой да не знаеше какъв е бил той. Обгорена от слънчеви изригвания, изпепелена от жесток климат, Земята се е превърнала в пустиня. Но ЗЛО не е приключила с тях. Вторият етап току-що е започнал.

Тук няма правила! Не се надявайте на помощ! Или успяваш, или умираш!

Езерните имат две седмици, за да прекосят Обгорените земи, най-пострадалата от изригванията част на Земята, и да се доберат до безопасно място. Но ЗЛО се е погрижила по пътя им да има нови променливи, които да обърнат шансовете срещу тях.

Приятелства ще бъдат подложени на изпитание. Лоялността ще бъде предадена. Нищо няма да е както преди.

Вече има други. Тяхното оцеляване зависи от унищожението на езерните – а те са решени да оцелеят.

****
Какво не ми хареса:

Книгата не беше лоша, но не мога да кажа, че ми хареса. Начинът на писане на Джейм Дашнър за мен е скучен и безинтересен. Имах големи очаквания за тази книга, защото първата определено ми хареса повече и моя приятелка ми каза, че “В обгорените земи” ѝ е хареса повече отколкото “Невъзможно бягство”, но накрая останах разочарована. Във “В обгорените земи” има нови герои и не харесвам повечето. Действието се развиваше бавно. През по-голямата част от книгата имах чувството, че нищо не се случваше и интересните моменти бяха малко. Ентусиазмът ми да прочета “Лабиринтът: В обгорените земи” се изпари след първите няколко страници. Книгата беше скучна от самото начало и след първите няколко глави ми се искаше да я върна при другите ми книги, да я оставя там и никога повече да не я погледна.
Томас ме дразнеше през цялата книга. Героят не беше добре развит и това допълнително убиваше желанието ми да прочета “В обгорените земи”. Не мисля, че съм чела друга книга с толкова досаден главен герой.
Имах чувството, че липсват описания. Когато чета, не харесвам, когато автора се увлича в прекалено много детайли и ненужни подробности, но не знам как половината герои изглеждат. При повечето няма описание на външен вид или е споменато само веднъж в първата книга. Няма описание на Томас.
Преди да започна книгата, моя приятелка ми каза, че това е една от най-добрите книги, които е чела някога и това ме накара да очаквам много повече и се опитах да харесам В “Лабиринтът: В обгорените земи”, но ми стана интересна последните няколко глави и все пак бях отегчена от време на време. Каза ми, че е останала изненадана на няколко места, но аз не бях. Обърках се веднъж, но не мога да кажа, че бях изненадана. Може би бях прекалено отегчена от начинът на писане на Джеймс Дашнър, за да обърна внимание на изненадващите моменти.
Какво ми хареса:
Плотът. Може би това беше единственото нещо, което ми хареса много и заради което прочетох книгата до края. Харесвам повечето герои и имаше някои забавни моменти.