Category: 3 Stars

Ревю: “Тези плитки гробове” от Дженифър Донъли

 

Издателство: Егмонт
Година на издаване: 2016
Страници: 520
Оценка в Goodreads: 3.5/5

Внимавай колко надълбоко погребваш миналото си!

Джоузефин Монтфорт е красива и богата, а скоро – също като всички останали момичета в класа си – ще завърши училище и ще бъде омъжена за заможен кандидат. И това е точно нещото, което тя не желае. Джо тайно мечтае да стане разследващ журналист като небезизвестната Нели Блай.

Животът на Джо изглежда идеален, докато не я спохожда трагедия – баща й е открит мъртъв след мистериозен инцидент. Но колкото повече тайни се разкриват покрай нелепата му смърт, толкова повече подозрения се надигат в Джо.

Погребаните тайни все някога изплуват на повърхността. Животът е много по-мръсен, отколкото Джо Монфорт някога си е представяла, а най-мръсната част от всичко е истината.

Continue reading

Ревю: “Връзка” от Рейнбоу Роуъл

 

Издателство: Егмонт
Година на издаване: 2016
Страници: 312
Оценка в Goodreads: 3/5

Джорджи Маккул знае, че бракът й е застрашен – и то отдавна. Тя все още обича съпруга си Нийл, както и той все още я обича силно, но сега това изглежда почти между другото. Може би винаги е било между другото. Когато съпругът й и децата й тръгват за летището, за да изкарат Коледа със семейството на Нийл в Омаха, Джорджи се замисля дали най-накрая не е успяла да провали всичко. Тази нощ тя разкрива начин да общува с Нийл в миналото. Не е пътуване във времето. Не точно. Но се чувства сякаш й е дадена възможност да поправи брака си, още преди той да е започнал…

Това ли трябва да направи? Или би било по-добре и за Джорджи, и за Нийл, бракът им изобщо да не се бе случвал?

 

Continue reading

Ревю: “Заплетени” от Ема Чейс

 


Издателство: Егмонт
Година на издаване: 2014
Страници: 320
Оценка в Goodreads: 3/5

Когато богат, красив и арогантен срещне прелестна, умна и амбициозна, нещата са предопределени да се заплетат.

Дрю Евънс управлява бизнес за милиарди и прелъстява най-красивите жени в Ню Йорк само с усмивка. Има верни приятели и любящи роднини. Каква може да е причината да се затвори в апартамента си през последните 7 дни, нещастен и депресиран? Той ще ви каже, че е заради грипа, но всички знаем, че това не е истина.

Катрин Брукс е новият сътрудник в инвестиционната компания на бащата на Дрю. Срещата с нея преобръща целия живот на чаровния плейбой. Професионалното съревнование го изнервя, привличането между тях го разсейва, а неуспехът да я отведе в леглото го вбесява.
Как може една жена да преобрази обигран Дон Жуан в отчаян мъж? Като превърне единственото, което никога не е искал в живота си, в нещо, без което не може да живее…

Continue reading

“Стром: Колекционерът” от Еманюел и Беноа дьо Сен Шама

Currently reading

Издателство: Ciela

Поредица: Стром
Година на издаване: 2012
Страници: 224
Оценка в Goodreads: 2.5/5

В подземията на Лувъра едно тайно общество работи за защитата на човечеството: братството на рицарите на Необичайното. То пази тайната за съществуването на неподозирани светове, невидими за всички смъртни.
Днес организацията набира ново поколение от рицари. Това са близнаците Рафаел и Рафаела, които се запознават със Стром, колосалната сила, която мобилизира неизползваните способности на мозъка. Тук господства правилото на трите “С” /Секретност, Служение, Съзнателност/. По време на обучението им таен колекционер открадва необичаен предмет: древен компютър на четири хиляди години, открит в египетска гробница.

 

Continue reading

Ревю: “Алена кралица” от Виктория Айвярд

 
Издателство: Сиела
Година на издаване: 2015
Страници: 504
Оценка в Goodreads: 3/5

 

Светът на Мер Бароу е разделен според цвета на кръвта: червена или сребърна. Мер и семейството ѝ са Червени – те са от простолюдието, смирени, поробени, съществуват, за да служат на сребърнокръвния елит, чиито свръхестествени сили ги правят почти равни на боговете.
Мер търси прехрана на улиците, краде каквото може, за да помогне на семейството си да оцелее, загубила е надежда за бягство от гетото, което е неин дом. Но когато по странен обрат на съдбата е наета като прислуга в двореца на кралското семейство, се случва нещо немислимо. Чудо. Катастрофа! Мер открива пред очите на благородниците и двамата принцове, че притежава тайнствена сила… Но как е възможно, когато кръвта ѝ не е сребърна?
Мер е отвлечена и затворена в двореца, а червената ѝ кръв е прикрита под рокли от муселин и бижута. Но зад бляскавите кулиси на разкоша дремят вражди и коварство, а в кралския двор клокочи вътрешна война – защото да властваш е опасна игра. На фона на интригите на благородниците действията на момичето ще отприщят жесток и смъртоносен танц, който ще изправи принц срещу принц – и Мер срещу собственото ѝ сърце.

Continue reading

Ревю: Бдение: Опасни сънища книга 1 от Лиза Макман

Издателство: Пергамент Прес
Поредица: Опасни сънища
Година на издаване: 2011
Страници: 200
Оценка в Goodreads: 2.5/5


Седемнайсетгодишната Джейни притежава уникалната способност да влиза в сънищата на другите. Тя често бива изтръгната от собственото си съзнание, за да бъде погълната от чужди видения. И като че ли всички около нея крият най-дълбоките си и тъмни тайни в сънищата си. Джейни знае много неща за съучениците си, но не може да сподели това с никого, защото никой няма да й повярва или по-лошо – ще я помислят за луда.Тя старателно пази своята тайна, докато не открива, че е привлечена от едно затворено момче, чиито мрачни съновидения загатват за болезнено минало и мистерия, която Джейни трябва да разбули. Но сега на нея й е много по-трудно, защото за пръв път е не само свидетел на нечий кошмар. Тя е и участник…

*****

Нямах никакви очаквания за книгата. Купих си трилогията само защото беше на промоция и нямах никакви други интересни книги за четене. 
“Бдение” не беше нищо особено и нямаше нищо в книгата, което да ме накара да я обикна. Някак си съм безразлична към трилогията. Мога да прочета и останалите две книги, но мога и без да ги чета. Няма го чувството, което след прочетена книга ме кара да искам следващата колкото се може по-скоро.
Не мога да кажа, че книгата беше скучна, но и не беше особено интересна. Успя да задържи вниманието ми, но в “Бдение” нямаше никаква тръпка и напрежение. Книгата ми се стори някак си суха. Наистина харесвам идеята на Лиза Макман и как Джейни може да влиза в сънищата на околните, но не мисля, че беше добре развита. Може би това се дължи на факта, че авторката е написала книгата за седем дена. 
Не ми хареса начина, по който е написана книгата. Нямаше глави. Вместо това имаше дата и час, който беше точен до минутата. Това беше изнервящо, защото тези части бяха изключително кратки. Имаше и такива от по няколко реда и с това на мен ми се губи голяма част от действието и сякаш всичко е претупано набързо.
Действието се развиваше бързо, но в същото време имах чувството, че почти нищо не стана в книгата. Нещата ставаха прибързано и ми се струва, че цялата книга е написана набързо, без Лиза Макман много да се замисля какво пише и какво се случва. 
Героите ми бяха безразлични и не мисля нищо за тях. Нямам нищо лоши, нито хубави мисли за Джейни и Кабъл. Просто не ми пукаше какво ще стане с тях. Джейни е момичето, което живее с майка си, която пие водка за закуска, а Кабъл е момчето с трудно минало и ужасен баща. Това ми звучи клиширано. Любовта между героите ми се стори прибързана и не успях да усетя връзката им.
Друго нещо, което не ми хареса беше, че описанията ми бяха недостатъчни. Да, имаше си описания, но ми се стори, че бяха много малко и не много добре написани. Диалозите на места бяха глупави и недообмислени. 
В “Бдение”, веднага когато някой заспи започа да сънува и Джени влиза в съня му. Водейки се по логиката на книгата стигам до заключението, че когато някой спи сънува постоянно, което не ми се струва правилно. 
Заради “Бдение” реших да се поровя малко в интернет и да прочета нещо за сънищата. Хората сънуват всяка нощ, но само около два часа на нощ. Сънищата започват чак след седемдесетата минута, след като заспиш и сънят е само около 5 минути, а в книгата имаше и такъв, който беше два часа. В книгата сънищата бяха прекалено смислени и подредени, но всъщност повечето сънищата са объркани. Чудя се защо Лиза Макман не е проверила това, отне ми по-малко от пет минути да намеря информацията. 
Като цяло книгата се чете бързо и лесно, въпреки недостатъците си. Ще прочета трилогията и се надявам другите книги да ми харесат повече от тази.

Ревю: “Разнищи ме” от Тахере Мафи

Джулиет е избягала в Пункт Омега – място за хора с дарби като нея и щаб на бунтовническата съпротива. Най-накрая тя е свободна от Възобновителите, свободна от плана им да я използват като оръжие, свободна да обича Адам. Но Джулиет никога няма да може да се раздели със смъртоносното си докосване. Нито пък от Уорнър, който я иска повече, отколкото тя би могла да си представи. Преследвана от миналото си и ужасена от бъдещето, Джулиет знае, че ще трябва да избере между това, което иска, и това, което мисли за правилно. Решение, което би могло да включва и избор между сърцето й и живота на Адам.

*****
Скъпа Джулиет, може ли да спреш постоянно да плачеш и да се оплакваш. Може би през 80% от книгата Джулиет плачеше, което беше доста изнервящо и неприятно. Постоянно ми се искаше да се стегне и да видя по-силната Джулиет, която е съвсем наясно и приема как стоят нещата, а не непрестанно плачещата. Съжалявах Джулиет, а не ми харесва когато започна да съжалявам героите, за които чета, защото обичам да са силни и дори с всички пречки, пред които са изправени, да продължат с високо вдигната глава.

Книгата не беше лоша. Дори ми хареса повече от първата, от която не бях много очарована. Мисля, че можеше да бъде и още по-хубава. Харесва ми как Тахере Мафи пише и начина ѝ на изразяване. Потънах в света на Джулиет за няколко дена и когато книгата свърши не исках да го напускам, защото ми харесваше да бъда част от него. Определено ще прочета третата книга и наистина се надявам да видя Джулиет в по-добра светлина.

Освен образът на Джулиет, който през по-голямата част от времето ме дразнеше, но въпреки всичко харесвам главната героиня. Има нещо в нея, което все пак ме накара да я харесам. Джулиет е наранявана безброй много пъти и е минала през адски много трудности, но все още е мила и човечността в нея е възхитителна за човек с подобно минало.
В тази книга се появи и любовен триъгълник, който изненадващо не ме дразнеше. Някак си досега успях да стоя далеч от спойлери за поредицата и не знам кого ще избере Джулиет, но мисля, че ще свърши с Адам.

I’m team crazy boyfriend. Има нещо очарователно в Уорнър и ми харесва колко заплетен е образа му и как постоянно разбираме нови неща за него, някой от които ме оставиха изненадана.
В “Разнищи ме” разбираме много за Кенджи и моменти от миналото му. Той е страхотен и забавен герои и ми допада. Кенджи е единствения, който каза истината на Джулиет и беше директен и не увърташе. 
Имаше няколко изненадващи моменти в книгата и един, който определено не очаквах и ми трябваше малко време, за да осмисля прочетеното. Мисля, че Джулиет направи правилния избор за Адам в “Разнищи ме”, но ще видя как ще се развият нещата в следващата книга, която нямам търпение да прочета.

Post Archive:

Page 1 of 2 1 2