Category: Misc

Нов дизайн и защо не съм публикувала скоро

Обичам този блог и ми става гузно когато не публикувам често. За щастие, блогът успя да се сдобие с нов дизайн, който аз лично много харесвам и най-вероятно ще се задържи дълго време. Кажете ми, ако има някакви проблеми в изгледа при вас. Отне ми доста време докато го наглася точно както искам да изглежда, но усилието си струваше. Надявам се да ви хареса и да ви доставя удоволствие да посещавате блога!

Не съм публикувала нищо в блога от септември. Много искам да поддържам блога активен постоянно, но истината е, че не бях чела нищо ново до скоро и нямах какво да публикувам, а не искам съдържанието да се изчерпва до тагове. Скоро прочетох “Бляскавият двор” от Ришел Мийд и скоро ще публикувам ревюто. Напоследък едва намирам време за книги, а когато това стане обикновено съм прекалено изморена, за да чета. Напоследък се натоварвам прекалено много психически и съм подложена на стрес, което допринася за умората ми. Много искам да чета и публикувам редовно, но не мога. Не съм в книжен застой, имам какво да чета и имам желание, но не и сили. Не мисля, че съм единствената, на която ѝ се е случвало и мисля, че разбирате за какво говоря.

С началото на новата година съм си обещала да опитам да не се натоварвам толкова и да съм по-спокойна и ако успея да постигна тези неща, определено ще започна отново да чета много повече. Липсват ми книгите и ми липсва писането тук. Не съм се отказала от блога и не мисля, че скоро ще го направя, но е много вероятно да има периоди, в които няма да публикувам нищо. Имам много книги, които искам да прочета в най-скоро време и ще прекарам времето покрай празниците в четене.

Пожелавам весели празници на всички!

Блогът става на две години!

 

Вътрешно ми е много хубаво, че пиша този пост. Радвам се, че толкова време правя нещо което обичам. Писането на ревюта и споделянето какво мисля за книгите, които чета се превърна в нещо като хоби и искам да го правя още много време. Четенето и писането са неща, които винаги съм харесвала и в този блог мога да ги обединя и се чувствам много добре. Забелязвам голяма промяна в ревютата, които пиша сега и тези, които писах още когато създадох блога. Научих се как по-добре да изразявам мнението и мислите си и все пак да не включвам спойлери. Ревютата, които пиша са важни за мен и много често ми се случва когато приключа някоя книга веднага да искам да пиша за нея докато още емоциите от прочетеното бушуват в мен. Обичам и да чета ревюта. Случвало ми се е да прочета някоя книга само заради едно добре написано ревю, което съм прочела в друг блог или в няколко такива. Понякога мнението ми не съвпада с това на други блогъри, но за мен е важно да го споделя тук. Не съм споделяла за блога си с хора от обкръжението ми, защото той си е моето малко лично кътче и не искам това уединение да ми бъде отнето. Искам да го запазя само за себе си и за читателите си. Ако някой ден някой го намери и ме попита за него, няма да отрека, че е мой, защото се гордея с любовта си към книгите и това, което правя. Книгите заемат голямо място в сърцето ми и не мисля, че някога ще спра да чета. Имах читателски застой от много месеци и не можех да хвана книга, но любовта ми към четенето си оставаше дори и тогава. Знаех, че ще премине както и стана и отново чета и съм по-щастлива от всякога заради книгите и промяната в хората, които ме заобикалят. Дори самият блог ме прави щастлива. Имах късмета през тези две години да получа копия на някои книги за ревюта и съм щастлива, че успях да пиша за тези книги и да ги рекламирам в блога си, защото знам, че съм достигнали читатели, които да добавят книгите в списъка си за четене.

Благодарна съм, че имам този блог и съм благодарна на читателите, които го посещават.

Отново онлайн!

 

Ах, хубаво е отново да отворя блога! Липсваше ми. Може да помните блога като World of Books And Pages или като VPBookReviews. След известно време от blogger го преместих на WordPress.com. Сега отново използвам WordPress, но с различен субдомейн, който ми позволява по-голяма свобода върху дизайна и настройките и заради тези удобства избрах отново да сменя името на блога.

Спрях да публикувам в стария блог, защото изпаднах в най-ужасния reading slump, който ме държа почти година и живота ми стана някак си по-скучен без книги, но за сметка на това се случиха и някои хубави за мен неща в личния ми живот. Не исках да спирам да публикувам в блога, но просто нямаше как да го правя след като не можех да чета, а следователно нямаше и как да пиша ревюта. Преодолях това благодарение на “Дни на кръв и звездна светлина” от Лейни Тейлър. Утре ще напиша ревю на книгата.

Радвам се, че отново ще мога да пиша в блога и да споделям ревютата си. Всички стари ревюта на книги, тагове и други публикации можете да намерите и тук. Прехвърлих цялата информация от старите блогове тук. Надявам се този път да успея да развия блога още повече и да достигна до повече читатели с ревютата си. Много ми харесва сегашния дизайн и не мисля да го сменям скоро. Искам да се извиня, че някой от публикациите не изглеждат добре заради стария дизайн, но ще ги поправя в най-скоро време.

Надявам се блога ми отново да се следи. От иконите до менюто можете да ме добавите в Goodreads и да харесате страницата във Фейбук. Надявам се новия вид на блога да ви хареса и да го посетите отново!

Блогът става на година!

 

Миналата година по това време беше първият ми пост в блога. Бях безкрайно развълнувана да започна. Сега, цяла година по-късно още пиша ревюта и правя това, което ми харесва. Обичам да чета и да споделям мнението си за книги, да чета други блогове и така да намирам нови любими книги и автори.

Не усетих кога мина тази една година, но се надявам блогът да съществува още много време. Много ми е приятно, че успях да се захвана с нещо и да не се откажа бързо както става обикновено. Обичам да публикувам тук и въпреки, че имаше няколко месеца, през които не бях активна заради училище, както и заради това, че не бях успяла да завърша нито една книга поради недостиг на свободно време.

Искам да благодаря на всички, които следят блога ми и четат ревютата ми. Това значи много за мен!

My Worst Reading Slump

 

Не съм публикувала тук от много време и да си призная блога ми липсва. Липсва ми да споделям мнението си за книги, да правя тагове и да чета други блогове. Причината, че не съм публикувала толкова много време тук е, че не прочетох нищо ново през изминалото време.
Годината започна добре. Прочетох няколко хубави книги в началото на януари и нямах търпение да започна тези от TBR листа ми, но изведнъж желанието ми да чета просто изчезна. Няколко месеца не можех да отворя книга и да прочета повече от няколко страници в най-добрия случай. Обичам да чета толкова много и гледах как книги, които чакам толкова много време излизат на български и си казвам, че трябва да ги прочета възможно най-скоро и намеренията ми си останаха до там. Списъкът ми с книги, които искам да прочета си расте, а аз не можех да чета. Гледах книгите, които имам и се сещах колко е приятно да потъна в някоя и да съм част от друг свят за няколко часа.
От февруари до преди няколко дена не можех да започна да чета и да се насладя на редовете и беше ужасно. Желанието ми да чета се завърна благодарение на “Червен изгрев” от Пиърс Браун. Започнах да чета книгата преди почти два месеца и я бях оставила, но когато я отворих отново я прочетох за отрицателно време и сега даже започнах втората книга и нямам търпение да я прочета.
Радвам се, че успях най-накрая отново да се върна към четенето. Съжалявам само, че ми отне толкова много време, през което можех да се докосна до толкова много различни светове и да прочета толкова много страници.
Исках да напиша този пост и да споделя защо изоставих блога за няколко месеца. Ще започна отново да публикувам редовно и се надявам отново да четете блога ми.

Favourite And Least Favourite Books I Read in 2015

 

И тази година мина сравнително бързо и реших да говоря за любимите ми книги, които прочетох през 2015, както и за тези, които по една или друга причина не харесах. Като цяло през 2015 прочетох много страхотни книги, но имаше и някои разочарования.

Любими книги, прочетени през 2015:

“Рубиненият кръг” от Ришел Мийд
Изключително добър финал на една невероятна поредица. Обичам героите и начина на писане на Ришел Мийд и въпреки, че прочетох книгата преди месеци, все още не мога да приема, че трябва да се разделя с героите, които харесвам толкова много.
“Първият гроб отдясно” от Даринда Джоунс – ревю
Пълна с хумор, забавни моменти и страхотни момчета, определено нямаше как да не включа “Първият гроб отдясно” към любимите ми книги. Не знам защо не проявих желание да прочета книгите по-рано. Много съжалявам, че издателството спряха да издават поредицата, но дори и незавършена си струва да се прочетат преведените книги.
 
“Аз съм номер четири” от Питакъс Лор
Обичам извънземни и всичко свързано с тях и никой не може да ме убеди, че не съществуват. Нямаше как да не прочета “Аз съм номер четири”. Останах приятно изненадана колко интересна беше книгата и стана една от любимите ми.
“Огнената наследница” от Сара Дж. Маас
Прекрасно продължение на любима поредица. Обичам “Стъкленият трон” и след като прочетох първата книга, нямах търпение втората да излезе, а чакането на третата книга беше прекалено дълго и си взех книгата още първия ден когато излезе. След това се направих на болна само за да остана вкъщи и да я дочета. Нямам търпение за “Queen of Shadows” и да видя какво ще се случи!


“Вещиците от Ийст Енд” от Мелиса де ла Круз – ревю

Приятни персонажи и история. Още от малка харесвам вещици и тази книга възобнови интереса ми към тях. Въпреки, че действието се развиваше бавно, все пак бях пленена от историята и от писането на Мелиса де ла Круз.

“Сезонът на костите” от Саманта Шанън – ревю

Може би най-хубавият подарък, който получих за рождения си ден. Обичам да получавам книги, особено ако са хубави като “Сезонът на костите”. Изключително интересна и пленяваща. Не я оставих докато не я прочетох. Харесах главната героиня и света, който Саманта Шанън е създала.

“Легендата” от Мари Лу – ревю
Исках да прочета книгата повече от година и най-накрая стигнах до нея. Накрая се ядосвах, че не я прочетох по-рано, защото е страхотна. Бързо харесах героите и сюжетът беше много интересен. “Легендата” стана една от любимите ми трилогии и с удоволствие бих прочела и други книги от Мари Лу.

“Мъртви преди мрак” от Шарлейн Харис
Дори не съм сигурна защо харесах книгата толкова много. Идеята не е нищо ново и е често срещана, а главната героиня не ми беше кой знае колко приятна на моменти, но въпреки всичко обикнах поредицата. Шарлейн Харис пише по увлекателен начин, а това е може би най-важното нещо за мен в една книга.
“Лесни за убиване” от Лий Чайлд
Четвъртата книга от поредицата “Джак Ричър” определено ми хареса най-много от петте, които съм чела, като петата все още не съм завършила. Беше най-интересната и увлекателна. Определено ще продължа с поредицата и се надявам на още хубави изненади от Лий Чайлд.

Книги, които ме разочароваха и не успях да харесам:

“Разнищи ме” от Тахере Мафи – ревю
Останах разочарована от продължението на “Разбий ме” главно заради Джулиет, която не можех да понасям през по-голямата част от книгата. Беше изключително дразнеща. Харесах първата книга от трилогията, но мисля, че имаше още какво да се желае. Определено ще прочета и “Възпламени ме” и се надявам Джулиет да стане по-силна и приятна.
“Лабиринтът: Последният кандидат” от Джеймс Дашнър
Донякъде започнах да чета книгата защото ме накараха, но и бях любопитна какво ще стане. Така и не успях да прочета книгата. Беше скучна и не успя да задържи вниманието ми. Много пъти се опитвах да я чета, но просто не мога. Харесах “Лабиринтът: Невъзможно бягство”, след това няколко месеца се мъчих с втората книга и вече се предавам. Не мисля, че някога ще завърша трилогията.
“Бдение” от Лиза Макман – ревю
Книгата много ми напомня на “Чужди очи”. Издадена е преди книгата на Джил Хатауей, но нямаше как да не направя връзка между двете книги. Като цяло “Бдение” не беше лоша, но имаше много какво повече да се желае, защото идеята е хубава, но не мисля, че е развита правилно. Дочетох трилогията. Става по-хубава с всяка следваща книга.
“Кървава луна” от Бенджамин Пърси
Едвам успях да прочета половината книга. Начина на писане ми се стори скучен и не успях да харесам книгата. Започнах я с големи очаквания, но накрая останах разочарована. Може би някой ден ще я дочета, ако нямам нищо друго за четене.
“Алена кралица” от Виктория Айвярд – ревю
Може би някой от вас са изненадани, че не съм харесала точно тази книга. След всички положителни ревюта и добри отзиви имах големи очаквания и се надявах на нещо много по-интересно, но не успях да харесам нито главната героиня, нито начина на писане на Виктория Айвярд и “Алена кралица” определено е най-голямото разочарование за мен през 2015. Не съм сигурна дали ще продължа с поредицата, най-вероятно ще прочета и втората книга и се надявам да е по-добра от първата, ако не е, няма да продължа с поредицата.

“Защо обичаш да четеш?”

Защо обичаш да четеш?

Въпрос, който срещам доста често. Много често се дразня когато някой ме пита защо обичам да чета или защо чета толкова много и най-често получават странен поглед или изражение от моя страна. Предполагам, че просто много хора не разбират любовта ми към книгите, дори и след като се опитам да им обясня, че книгите заемат важна част в живота ми.
Реших да напиша някои от нещата нещата, които ме мотивират да чета и да обичам книгите толкова много.
Колкото и да съм тъжна или когато нямам настроение, книгите винаги успяват да подобрят настроението ми.
Сигурна съм, че не съм единствената, която винаги може да поправи лошото си настроение, стига да имам хубава книга в ръката. Когато съм тъжна, посягам към добра литература и след няколко глави се чувствам много по-добре.

Измъквам се от скучното си ежедневие и се пренасям на прекрасни места, които хората, които не четат никога няма да открият и  няма да оценят красотата им.
Световете, които авторите създават в книгите си, са много пленителни и ако успея да усетя връзка с героите и историята, никога не ми се иска книгата да свършва и след последната страница на романа или дадена поредица чувствам някаква празнина, защото не съм готова да напусна мястото, на което ме е отвела книгата. Колкото и неприятно да е това чувство, толкова е и приятно. Така разбирам колко много обичам някоя книга.
Чувството, което изпитвам, когато се пренеса в друг свят, благодарение на книгите е невероятно. Не мога да разбера, защо някои хора не го оценяват и е наистина тъжно, когато не могат да го усетят. Може би просто не са намерили правилната за тях книга.

Когато имам книга, никога не ми е скучно.
Преди няколко дена нямах какво да чета, което беше наистина неприятно. Накрая намерих “Междузвездни войни” и като огромен фен на филмите, нямаше как веднага да не посегна към книгата на Джордж Лукас. Докато нямах какво да чета се чувствах ужасно. Много ми се четеше, но нямах нито една книга, която да искам да прочета. През голяма част от времето ми беше скучно, гледах сериали и филми, дори започнах да правя нов дизайн за блога. Също така забелязах, че бях по-раздразнителна, защото само мисълта, че нямам какво да чета ме прави по-нервна, което води до непрестанно оплакване от моя страна. Когато имам интересна книга никога не ми е скучно, защото се губя в страниците и за кратко живея някъде другаде.

Научавам интересни неща, които вероятно никога нямаше да науча, ако не четях.
“Не може да отвориш книга, без да научиш нещо.” – Конфуций.
В книгите има толкова много интересни неща. Благодарение на тях знам много ненужни факти, които вероятно никога няма да ми трябват, но са интересни и като човек, обичащ да решава кръстословици, мога да кажа, че тези факти, колкото и безсмислени да звучат на някои, наистина са ми помагали при решаването на някои кръстословици. Малко знание в повече, никога не е излишно.

Харесва ми да чета и да се изгубя в друг свят.
Книгите не са само листи хартия с напечатани букви. Те са много повече от това. Книгите са цели светове и вселени, в които обичам да се потапям. Иска ми се всеки човек да успее поне веднъж в живота си да усети чувството, което аз изпитвам, когато отворя книга. Съжалявам хората, които не могат да се докоснат до магията на книгите и ги смятат за безинтересни.
Прекрасни момчета.
Нека да не забравяме невероятните момчета, които ми дават прекалено големи надежди и нереални представи за момчетата в живота. Защо не може всички да са прекрасни колкото и в книгите? Все пак няма как да не оценя момчетата от книгите, защото са просто страхотни. Признавам си, че съм въздишала по много от тях и съм сигурна, че повечето от вас също са го правили.

Просто ми харесва да чета.
Още когато бях малка обичах да чета. Преди да се науча да чета, разглеждах картинките в детските си книжки и си създавах история по тях. Още от много малка проявявам интерес към литературата и не мисля, че някога ще се откажа от това. Четенето ми доставя удоволствие и затова чета.

А вие защо обичате да четете и какво мислите, когато някои ви зададе този въпрос?

Post Archive:

Page 1 of 2 1 2