Ревю: “Алекс” от Пиер Льометр

Издателство: Колибри
Година на издаване: 2014
Страници: 336
Оценка в Goodreads: 5/5

Една млада жена е брутално отвлечена, затворена в дървена клетка и оставена на милостта на настървени плъхове. Тя обаче успява да се освободи сама и открива, че похитителят й се е самоубил. За да изяснят случая, неколцина вещи полицаи особняци начело с комисар Камий Верховен тръгват по следите на нейното минало и се натъкват на зловеща загадка, зад която зейва бездна от злина, низост, извратеност и чудовищно равнодушие, увенчани с непредвидим край. Нищо в заплетения криминален сюжет не е черно-бяло. Ролите на героите неочаквано се сменят. Фактите не се поддават на еднозначна интерпретация. Алекс – съблазнителка, непораснало момиче, обречено на омраза, палач или жертва… Психологическото разследване поражда мощното въздействие на романа. Развръзката на интригата, от която секва дъхът, е потресаваща дори за обръгналите полицаи.

 

 

Обичам да чета трилъри, но по някаква причина рядко го правя. Анотацията на “Алекс” определено ме грябна и нямаше как да изляза от книжарницата без нея. Книгата се оказа страхотна и успя да надмине очакванията ми. Преди нея не бях запозната с творчеството на автора, но сега определено искам да прочета и останалите книги на Пиер Льометр, които са издадени на български.

Сюжетът беше изключително вълнуващ за мен. Беше изпълнен с обрати, които не успях да предвидя и това беше страхотно. Страница след страница тръпнех в очакване как ще се развият нещата и с какво ще ме изненада Пиер Льометр. Толкова много се случи от началото до края на книгата и нещата се обърнаха в съвсем различна посока от очакваната. Подобен сюжет не съм срещала досега и за мен беше оригинален и интересен. Действието се развиваше бързо и това привлече вниманието ми още повече.

 

“Young girls and mass murders are tender hearted creatures” 

 

Стилът на авторът е лек и задържащ вниманието на читателя. Нито веднъж не ми се случи да се отплесна докато чета или очите ми да следят редовете без да осмислям какво чета. Вниманието ми беше изцяло насочено към “Алекс”. Пиер Льометр успя да ме спечели и с начина си на писане.

Алекс определено беше невероятна героиня. Образът ѝ беше сложен и заплетен и до самия край не се разкриха всички тайни на героинята. Въпреки всичко ѝ симпатизирах. Претърпя голяма промяна от началото до края и начинът, по който гледах на нея се промяняше след всяко направено разкритие. Алекс ме впечатли с упоритостта и ума си, а в края на книгата исках да ѝ кажа едно огромно браво. Тя беше любимия ми герой в книгата.

 

“After grief, all that remains is barren.” 

 

Комисар Камий Верховен определено беше роден за професията си. Той успя да разнищи всичко и също успя да се превърне в герой, който харесах. Иска ми се и другите книги за него да бяха преведени на български, защото ме впечатли и искам да чета още за Камий. Образът му беше добре изграден и искрено съжалявам, че единствено “Алекс” може да се намери на книжния ни пазар.

За мен “Алекс” беше едно невероятно изживяване, което ме накара да искам да чета повече трилъри. Героите на Пиер Льометр са добре изградени. Сюжетът ми се стори добре обмислен и интригуващ. Препоръчвам “Алекс” на всички любители на жанра. Аз не останах разочарована, а книгата определено надмина очакванията, които имах за нея.

Leave a Reply