Ревю: “Първата дама” от Сюзън Елизабет Филипс

Издателство: Ибис
Година на издаване: 2018
Страници: 372
Оценка в Goodreads: 5/5

„Първата дама“ е една наситена с емоции история за себеоткриването, любовта и семейството.

Kрасивата млада вдовица на президента на Съединените щати смята, че вече е свободна от Белия дом, но обстоятелствата я принуждават да се върне в ролята на Първа дама. Не за дълго обаче, тъй като тя намира начин да избяга, за да може – макар и за кратко – да живее живота на един обикновен човек. Всичко, от което се нуждае, е идеална маскировка… и тя я намира в лицето на един привлекателен и интелигентен непознат и две очарователни осиротели деца, нуждаещи се от семейство, които изобщо не подозират коя е тя в действителност. И докато цялата нация, начело със Сикрет Сървис, издирва Първата дама, тя е на последното място, където някой би решил да я търси: обикаля пътищата на страната в едно щуро приключение заедно с новите си приятели, преследвайки собствената си американска мечта…

Книгата е отличена с наградата RITA – най-престижното отличие, присъждано в жанра на романтичната литература.

 

Исках да прочета книгата още когато издателство Ибис обявиха, че ще бъде издадена. Знам, че авторката е доста популярна, но така и не бях чела нещо от нея досега. Започнах “Първата дама”, за да видя дали наистина си заслужава да виждам името на Сюзън Елизабет Филипс навсякъде и ще си призная, че останах приятно изненадана от романа ѝ.

Обикновено рядко обръщам внимание на любовните романи, но сюжетът на “Първата дама” ме заинтригува и ми се искаше да имам книгата още когато го прочетох. Също така от много време ми се искаше да се запозная с творчеството на авторката. “Първата дама” някак си не ми звучеше като типичния любовен роман и ми се стори като идеалната книга, която да ме запознае с Филипс.

 

“You make me see the world in new ways. You’re the first thing my heart greets when I wake up in the morning. You’re the last thing I see in my mind before I fall asleep.” 

 

Напоследък нямам почти никакво свободно време и не чета много, но бях толкова запленена от “Първата дама”. Успях да я прочета за два дена, което за мен е постижение. Мисля, че имах нуждата от нещо леко и разтоварващо и книгата беше точно такава. Много е лесна и бърза за четене. Не усетих кога минаваше времето и кога я свърших, защото напълно потънах в историята и изживявах събитията с героите. Не започнах книгата с каквито и да е очаквания, но пък много я харесах и останах изключително впечатлена от Сюзън Елизабет Филипс.

Мога да кажа, че книгата е много лека и приятна за четене, но в никакъв случай не е обикновена. Лично на мен сюжетната линия ми беше изключително интересна, а още по-хубаво беше, че Сюзън Елизабет Филипс я беше представила по интересен и вълнуващ начин, който грябва читателя от първата до последната страница. Книгата имаше всичко, което бих желала от един любовен роман, добри и повече. Беше сладка и често предизвикваше усмивка на лицето ми. Изпитах много хубави и положителни емоции докато четях, защото “Първата дама” успя да ме докосне и точно заради това се превърна в един от любимите ми любовни романи.

 

“Just looking at you shines sunlight on every moment I live. Before I knew you, I wasn’t even alive. I thought I knew what I wanted, but I didn’t have any idea. You barged into my life and changed it forever. I love you, I admire you, I lust after you, I adore you…”

 

Действието се развиваше сравнително бързо и успях да получа голяма доза романтика между Нийли и Мат. Химията между героите беше просто прекрасна и се насладих на всеки техен момент. Толкова много ги харесах като двойка. Ако авторката напише още книги за тях, бих ги прочела с огромно удоволствие. Сюзън Елизабет Филипс пише страхотно. Стилът ѝ е лек и увлекателен и не успях да спра да мисля за книгата дори и след като я завърших. Умело беше изградила героите си и точно това ме накара да харесам “Първата дама” толкова много.

Нийли е сред силните женски персонажи, но които се възхищавам. Тя е интелигентна и упорита. Нийли определено беше любимият ми персонаж в книгата. Беше ми изключително интересно да чета за нея. Иска ми се да чета повече за героини като Нийли. Успя да ме спечели с характера си. Тя вярваше в доброто и искаше да помага на околните. Героинята имаше голямо сърце и това ми хареса. Искам да виждам повече такива персонажи.

 

“A perfect rose for a perfect Lady.” 

 

Харесах и Мат, макар че не толкова много колкото Нийли. Още в самото начало се разбра, че и той, също като първата дама, има добро сърце. Разбира се, представен е като красив и привлекателен мъж. Мат е самоуверен и с благ характер, така че нямаше как да не го харесам. А заедно с Нийли, бебето и Луси образуваха едно странно, но прекрасно семейство от непознати, озовали се случайно заедно на път. Героят допусна някои грешки и с това успя да ме ядоса, но пък това не ме накара да не го харесвам.

Краят беше колкото очакван, толкова и неочакван, но беше перфектният завършек на историята на Мат и Нийли. Сега, докато пиша това ревю, изпитвам огромното желание “Първата дама” да има продължение и да чета още за същите персонажи.

“Първата дама” е книга, която бих препоръчала да всички любители на любовните романи. Тя е идеалният избор, ако търсите нещо със забавни герои, хубава сюжетна линия и моменти, които да ви оставят с голяма усмивка на лицето. Книгата е изключително лека и приятна. Лесно успя да си спечели място сред любимите ми любовни романи. Определено бих прочела още книги от авторката и със сигурност ще го направя.

 

А вие кои книги на Сюзън Елизабет Филипс бихте ми препоръчали?

1 Comment on “Ревю: “Първата дама” от Сюзън Елизабет Филипс”

Leave a Reply