Ревю: “Влизам в мрака” от Кирстен Уайт

Издателство: Егмонт
Година на издаване: 2018
Страници: 464
Оценка в Goodreads: 3.5/5

Никой не очаква от една принцеса да бъде жестока. Но Лада Дракула предпочита да бъде такава. Откакто тя и нейният по-малък брат, Раду, са изведени от родната си земя и оставени в ръцете на османските власти, Лада се е научила, че за да оцелее, трябва да бъде безмилостна. Двамата са обречени да бъдат пешки в ужасна игра, при която ги грози смърт на всяка крачка.

Лада презира османците и планира момента, в който ще се завърне във Влашко и ще заяви своето рождено право. Раду мечтае единствено за място, на което ще се почувства в безопасност. Когато среща Мехмед, дръзкия и самотен син на султана, Раду усеща, че е открил истински приятел – а Лада се чуди дали най-накрая не е срещнала някого, истински достоен за обичта й.

Но Мехмед е наследник на същата империя, против която Лада се е заклела да се бори – и която Раду започва да чувства като дом. Лада, Раду и Мехмед образуват опасен триъгълник, който довежда връзките на любов и лоялност до точка на пречупване.

 

Имам смесени чувства относно относно “Влизам в мрака”. Чух и прочетох много хубави неща за книгата и очаквах да я обикна, но не стана точно така. Да си призная, очаквах повече. Като цяло “Влизам в мрака” не беше лоша, но имаше още много какво да се желае. В ревюто ще засегна всичко, което ми хареса и не ми хареса относно книгата.

Купих си “Влизам в мрака” заедно със “Създадена да убива” и нямах търпение да я прочета, затова започнах първо нея. Когато разбрах, че ще бъде преведена на български си казах, че задължително ще я имам. Така и направих и я започнах с огромно желание и нетърпение. Анотацията звучи повече от обещаващо и очаквах книгата да е вълнуваща, но за мен беше далеч от това. Дълго отлагах писането на това ревю, защото ми трябваше повече време да събера мислите си за “Влизам в мрака” и да реша какво точно да напиша. Ще се постарая ревюто ми бъде изчерпателно.

 

“I cannot afford to lose you, too”
“You cannot lose something you do not own.” 

 

Ще започна от сюжета. Беше интересен, но не достатъчно вълнуващ за мен. Липсваше ми динамика. Действието се развиваше бавно и всеки път когато се случеше нещо по-увлекателно си казвах, че и останалата част от книгата ще продължи по същия начин, но не ставаше така. Вместо да стане по-интересна, тя се връщаше към провлаченото действие и това просто беше неприятно. Когато завърших книгата се замислих, че обемът ѝ можеше да бъде два пъти по-малък и пак сюжетната линия да бъде същата. Точно заради бавното действие на книгата понякога ми ставаше скучно и въпреки че ми беше интересно какво ще стане по-нататък, се отегчавах.

Не отричам, че сюжетът беше хубав и оригинален. Успя да задържи вниманието ми и го харесах, но просто това провлачване на действието ме убиваше. Още в самото начало ми стана интересно какво ще стане и как ще се развият нещата. Началото на книгата определено беше грабващо и интригуващо, докато не започнах да имам чувството, че нищо не се случва. Авторката разкрива Лада още от самото ѝ раждане, като имаше моменти и от детството на героинята, които вървяха в хронологичен ред. Това за мен беше много интересно, защото успях да проследя толкова голяма част от живота ѝ.

 

“We cannot always have what we want, no matter how much we want it,” 

 

Харесах Лада като героиня, но имаше и неща, които така и не успяха да ме спечелят. Хареса ми, че Лада е от героините, които са силни и упорити. Тя отстояваше себе си и беше отдадена на родината си, дори когато беше много далеч от нея. Обикновено обичам жестоките герои и насилието, но във “Влизам в мрака” имах усещането, че бяха лошо представени чрез образа на Лада. Да, тя е жестока и обича насилието, но според мен авторката не се беше справила напълно с предаването на тези качества на героинята си. Имах чувството, че се беше престарала да наблегне на това колко жестока е Лада и след като постоянно го повтаряше и повтаряше, то изгуби чара си. Прекалено много го натрапваше на читателя и вместо да ми внуши това усещане за Лада, ми внуши досада. Имам чувството, че героинята не претърпя никакво развитие през всички тези 464 страници. Като цяло както беше представена като малко дете, така се държеше и като девойка. Исках и очаквах поече от Лада. Тя не е типичната красавица, която се среща в почти всяка книга и имаше голям потенциал. Мисля, че образът на героинята можеше да бъде изграден много по-добре.

Образът на Раду ми беше някак безразличен. Скоро не бях попадала на герой, който не може да ми повлияе по какъвто и да е начин. Останах равнодушна към него до края на “Влизам в мрака”. Нямаше нищо, с което да ме спечели и не четох с особено голям интерес за него. Раду беше прекалено разглезен и хленчеше и се оплакваше почти през цялото време. Липсваше ми връзка между него и Лада. Не успях да усетя, че са семейство и че държат един на друг. Може би ако връзката между Раду и Лада беше изградена по-добре, щях да го харесам до някаква степен, но липсата ѝ изобщо не ми хареса. Същото се отнася и до това, че не видях и подкрепа между двамата.

 

“She plucked a rose and held it to her face. She hated the way roses smelled, their sweetness too fragile. She wanted a garden of evergreens. A garden of stones. A garden of swords.” 

 

Мехмед също не ме впечатли с нищо. Не беше лош персонаж, но нямаше нищо специално, което да ме накара да го харесам. Дори не съм сигурна какво да кажа за него. Поне аз не видях някакви ярко отличаващи се качества, които да мога да коментирам. Имам чувството, че беше във “Влизам в мрака”, само и само Лада да може да има любовен интерес и да се създаде някаква интрига. Химията им беше добре. Не беше кой знае колко вълнуваща, но не беше и скучна. Дори до някаква степен направи книгата малко по-хубава.

Както стана ясно, имам проблем с изграждането на героите във “Влизам в мрака”. За мен Кирстен Уайт не се беше справила достатъчно добре с тази част. Стилът ѝ на писане също беше хубав, като се изключи бавното действие, което ме побъркваше. Светът в книгата е добре изграден и почти успях да се потопя в него. Щях да дам на книгата три звезди, но заради края оценката ми се вдигна с малко повече на 3.5. Краят беше най-вълнуащата и интересна част от “Влизам в мрака”. Не мога да кажа, че беше кой знае колко неочакван, но пък ми хареса.

 

“And so she cut out her heart and offered it as a sacrifice. She would pay whatever price her mother Wallachia demanded.”

 

Въпреки че имах много негативни неща да кажа по адрес на “Влизам в мрака”, искам пак да повторя, че книгата не беше лоша. Да, очаквах много повече, но за губене на време е приятна. След време ще прочета и втората част, която излезе скоро. Иска ми се да е по-хубава от “Влизам в мрака”. Надявам се, че в ревюто успях да засегна всичко. Знам, че много хора харесаха книгата, но аз не успях. Ще оставя линкове и към други ревюта, за да видите различни гледни точки.

 

Други ревюта:

Night With Books: 3/5 звезди
Books are magic: 4.5/5 звезди
Just a book lover’s blog: 5/5 звезди
Crazy Me: 4/5 звезди

2 Comments on “Ревю: “Влизам в мрака” от Кирстен Уайт”

  1. Много си и дала дори, като оценка. Аз я прочетох още миналата година и я намразих от дън душа тази книга, но най-вече Раду. Само нерви ми докара. Няма и да си правя труда да чета следващата част, че най-много да се изнервя още повече.
    Не разбирам какво толкова ѝ харесват всички останали.

    1. Докато писах ревюто осъзнах колко много не съм харесала книгата и може би наистина съм ѝ дала много.Съгласна съм за Раду, но ще прочета и следващата да видя дали няма да ме откаже напълно от поредицата. Аз също не мога да си обясня защо книгата е толкова харесвана. Има толкова много по-хубави, за които никой не говори, а накъдето и да се обърна ще видя нещо за “Влизам в мрака”.

Leave a Reply