Ревю: “Създадена да убива” от С. Дж. Кинкейд

Издателство: Алма
Година на издаване: 2018
Страници: 448
Оценка в Goodreads: 5/5

Тя е безмилостна. Силата й е помитаща и смъртоносна. Тя е Немезида и има само една задача: да убива, за да защити човека, за когото е създадена.

Немезида е човекоподобно същество без душа, изчадие, обречено да предпазва Сидония – дъщерята на галактическия сенатор Империан. Двете израстват заедно, изпитват силна взаимна привързаност, но не са сестри. За да е в безопасност съществуването на момичето от благородническия род на Високопочитаемите, Немезида хладнокръвно и с радост би погубила немалко чужди животи. Сенатор Империан става участник в бунт, а Сидония трябва да изкупи вината му. Тя е призована от императора да послужи като заложник в Хризантемиума, галактическия двор на империята. Има само един начин да бъде спасена – на нейно място да бъде изпратено изчадието. Така вместо притеснителната и кротка Сидония след обучение в императорския двор влиза най-опасното оръжие в галактиката – Немезида.

Ще заподозре ли някой размяната? Ще изпълни ли мисията си Немезида? Ще остане ли все така хладнокръвна, или съществуването й ще придобие нов смисъл?

 

“Създадена да убива” е от книгите, за които не съм чувала абсолютно нищо. Обикновено преди да си купя дадена книга чета ревюта в блогове или Goodreads, но тази беше съвсем неочаквана покупка от книжарницата. Преди няколко месеца видях, че книгата ще излиза в блога на Амаиро и ми се стори интересна и исках да я прочета, но напълно забравих за нея. Съвсем случайно забелязах “Създадена да убива” в книжарницата и си казах, че трябва да я прочета, въпреки че отидох за друга книга. Преди малко я завърших и в момента съм изключително щастлива, че попаднах на нея в книжарницата и си я взех.  Преди това ревю бях планирала да напиша друго, но не мога да се сдържа да не говоря за “Създадена да убива”.

Книгата ме развълнува толкова много, че дори не знам откъде да започна с ревюто. Оказа се, че е от онези, за които просто не мога да спра да мисля след края, защото бях напълно пленена от нея. Да, “Създадена да убива” успя да се превърне в любима за мен книга. Толкова много ми хареса и не мисля, че в това ревю ще успея да изкажа с думи колко страхотна беше. Мисля, че книгата ще остане в мислите ми със седмици, ако не и повече. Имам нужда от още и вече искам да държа следващата в ръцете си.

 

“It’s terrifying to realize your own decisions are shaping your destiny.” 

 

Пърото нещо, с което “Създадена да убива” успя да ме плени е интригуващият сюжет. Действието се развива в далечното бъдеще, което беше отражение на това, какво ще се случи със света, ако оставим всичко “в ръцете” на технологиите. Хората са разпръснати из вселената като по-високопоставените личности, наречени Високопоставени, живеят в космоса, а обикновените хора – Излишните – обитават планети. През вековете се е зародила нова религия сред човечеството, около която може да се каже, че се върти всичко. Авторката е създала един убедителен свят, който аз много харесах и ми беше много лесно да се потопя в него. С. Дж. Кинкейд ме отведе сред най-знатните особи в този бъдещ свят на балове, интриги и лъжи.

На места сюжетът беше толкова заплетен и не знаех на кое да вярвам и на кого да се доверя, защото героите бяха планирали всичко толкова изкусно на места. Определено имаше обрати в книгата, които изобщо не очаквах. “Създадена да убива” беше толкова вълнуваща и когато почнех да чета не ми се искаше да спирам, а да продължавам докато не я завърша. Ако имах повече свободно време със сиурност щях да я прочета за ден или два. Бях запленена от света и от историята.

 

“Having a heart that burned with emotion meant having a flame that could be doused in an instant by forces you could not fight, perils you could not see. To care was to be helpless in the worst possible way.” 

 

Героите в книгата също бяха много добре изградени и ги харесах много лесно. Не ми се искаше книгата да свършва и да ми се наложи да се разделя с тях. Мисля, че авторката се е справила много добре със създаването на убедителни образи, които да пленят читателя и да го направят част от книгата. Може би заради героите можех да си представя “Създадена да убива” като филм, а след като я прочетох бих убила, за да гледам филм или сериал по нея. Би се получило страхотно.

За мен авторката имаше изключителен стил на писане. Беше увлекателен и четох страница след страница без да усетя кога минава времето. Описанията на С. Дж. Кинкейд бяха невероятни и понякога имах чувството, че не чета книга, а че гледам филм или съм влязла в книгата и виждам картините и образите със собствените си очи пред мен. Авторката е написала страхотна фантастика за тийнейджъри, без да я прави трудна за четене, дори напротив – беше лесна и много интригуваща. Книгата ме накара да искам да чета още от произведенията на Кинкейд, но за съжаление останалите ѝ книги не са преведени на български.

 

“A Diabolic is ruthless. A Diabolic is powerful. A Diabolic has a single task: Kill in order to protect the person you’ve been created for.” 

 

Немезида беше главната героиня в “Създадена да убива” и буквално е била създадена да убива, за да защитава господарката си. Героинята е едно от изчадията, които са създадени с цел да защитават определен човек през целия си живот. Хората не гледат на изчадията като на човешки същества и се страхуват от тях. Немезида е изчадието на Сидония Империан. Двете героини имаха страхотна връзка и се наслаждавах на главите, в които бяха заедно. Сидония приемаше Немезида като своята най-добра приятелка и двете момичета бяха неразделни. Хареса ми, че промяната у Немезида започна да се случва още в самото начало когато се запозна със Сидония и че успяхме да проследим такава голяма част от живота ѝ. Героинята претърпя голямо развитие, което аз четох с голям интерес. Немезида е едно от най-опасните създания на света и авторката разкри нейната жестокост, но въпреки физическата и емоционалната сила, която притежава, видяхме и нейната по-мека страна и как започна да си позволява да чувства и да живее като човек. Героинята е умна и пресметлива и без да се замисля би жертвала живота си за тези, които обича и би направила всичко за тях. Немезида ми направи голямо впечатление и определено се превърна в моята любимка от “Създадена да убива”.

Сидония Империан, момичето, което първо прозря, че изчадието, създадено да ѝ служи и защитава, всъщност е истински човек, способен да чувства и това, което най-силно желаеше беше най-добрата ѝ приятелка да е щастлива. Хареса ми колко привързана беше към Немезида и колко много я обичаше. Винаги гледаше на нея като на равна, дори и когато Немезида не искаше и настояваше, че не е права. Сидония също беше добра героиня, но нямам много да коментирам за нея.

 

“But then, I’ve always believed love is the most volatile substance in the universe. It erupts, it incinerates, and then it simply flames out. . . .”

 

Тирус беше другият главен герой в “Създадена да убива”, който е наследникът на императорския трон. Няма да говоря много за него, за да не издам някой спойлер, но ще кажа по някоя дума за героя. Той е може би вторият ми любим герой, след Немезида. Тирус е много повече отколкото изглежда на пръв поглед и действията му определено не спираха да ме изненадват. Зад вида, който хората виждат, се крие гениален ум, способен на толкова много неща. Мога да говоря още много за героя, но е трудно, защото искам да страня максимално от спойлери. Тирус определено е персонаж, който грабва вниманието още с първата си поява в книгата, която нямаше как да не ми направи някакво впечатление.

Разбира се, както всяка друга young adult книга, нямаше как да няма романтична нотка в “Създадена да убива”. Химията между героите беше прекрасна и съществото, създадено да убива, откри, че може да изпитва истинска любов към друг човек, освен Сидония. Промяната в Немезида беше видима и толкова много исках героинята да е щастлива. Скоро не ми се беше случвало да очаквам с такова желание и нетърпение героите да се съберат. Заформи се една прекрасна двойка, която се надявам да си остане и за следващите книги, защото просто се влюбих в персонажите.

 

“I would not just disappear into a void as though I’d never existed. I would not accept that I was less than these people just because they’d designed me that way.” 

 

Искам и да спомена колко е красива корицата. Можех да си взема книгата съвсем спокойно без дори да погледна за какво се разказва. Заглавието и корицата идеално подхождат на книгата и загатват какво ще се случи в нея. Не крия, че имам слабост към хубави корици и тази определено грабна вниманието ми още в първия момент.

Първоначално “Създадена да убива” е трябвало да бъде една книга, но авторката е решила да напише трилогия, което означава, че още две книги ще чета и ще обичам Немезида. Втората книга от трилогията вече е излязла на английски и умирам от желание да я прочета. Силно се надявам издателство Алма да издадат цялата трилогия. Аз ще пиша на издателството и ще попитам дали ще видим втората книга на български, затова посетете пак поста след няколко дена, ако това ви интересува.

 

“Have you ever observed a tiger? A true breed like the ones in the Chrysanthemum? Not those kittenish sorts like those in our cloisters. They’re all muscle and sinew, with jaws powerful enough to break the strongest man, yet if you see them stalk prey, if you see them hunt- the sheer strength gives them more grace than the most refined of delicate creatures. That’s Nemesis.” 

 

След като се опитах да представя всичко, което видях в “Създадена да убива” ще направя едно кратко заключение за завършек на ревюто. Обичам книгата! Притежава оригинален сюжет и интригуващи герои, които ме държаха в напрежение до самия край, който беше просто колкото невероятен, толкова и неочакван. Започнах “Създадена да убива” без никакви очаквания, но тя се превърна в една от моите любими книги, още преди да я завърша. Обикнах героите и съвсем лесно успях да навляза в света, който е създала С. Дж. Кинкейд, благодарение на нейния майсторски стил на писане, който увлича още от първата страница. Имам нужда от втората книга от трилогията, за да разбера какво ще се случи. Засега мога само да се надявам да е толкова добра, колкото беше и “Създадена да убива”.

1 Comment on “Ревю: “Създадена да убива” от С. Дж. Кинкейд”

Leave a Reply