Ревю: “Стоте” от Кас Морган

Резултат с изображение за стоте кас морганИздателство: Ибис
Година на издаване: 2018
Страници: 284
Оценка в Goodreads: 5/5

Романът, по който е заснет хитовият сериал

Никой не е стъпвал на Земята от векове – досега.

След края на опустошителна ядрена война човешкият род живее на космически кораби далеч над радиоактивната повърхност на Земята.

Сега сто непълнолетни нарушители – без които обществото спокойно може да съществува – са изпратени на опасна мисия: да колонизират повторно планетата. За тях това може да се окаже втори шанс за живот… или само­убийствена мисия.

Стоте се озовават в дива земя, а ги преследват и тайните от миналото им. Сега трябва да се борят, за да оцелеят и да изградят ново общество на една потънала в разруха планета. Никой от тях не е роден за герой, но всички те може да се окажат последната надежда на човечеството…

 

 

Много дълго време чаках книгата да излезе на българския пазар и си я купих с огромно нетърпение веднага щом излезе. Гледала съм част от сериала по нея и мога спокойно да кажа, че книгата ми хареса много повече. В ревюто може да ги сравнявам, но разбира се, ще се фокусирам над книгата и съдържанието ѝ.

“Стоте” ме държа будна до късно през нощта, защото не успях да се откъсна от книгата. Напълно си заслужи петте звезди, които ѝ дадодх в Goodreads. Не бях хващала книга от месеци, защото нямах почти никакво свободно време и се радвам, че първата книга, която прочетох след този дълъг период ми остави толкова добри впечатления. Определено ми хареса и се наслаждавах на всяка страница.

 

You need to let yourself be happy. Or else, what’s the point of anything?

 

Сюжетът ми беше изключително интересен и вълнуващ. Действието се развива в бъдещето след като земята е претърпяла катаклизъм и група хора са се спасили на космически кораби. След няколко века сто непълнолетни престъпници са изпратени на земята, за да проверят дали хората могат да я заселят отново. От тук идва и името на книгата, което насочва към съдбите на тези сто деца. В “Стоте” има няколко главни герои, които са разкрити в различни глави. Във всяка глава авторката набляга на един от главните персонажи като разкрива чувствата и мислите му в трето лице. Това беше едно от нещата, с които книгата успя да ме спечели. Успях да разбера повече за самите герои и характера им по този начин. Хареса ми замисълът на книгата и начинът, по който авторката е изградила този бъдещ свят. Лично аз не съм чела подобни young adult книги и това ме накара да я харесам още повече.

Имаше герои, които харесах много и такива, които не успяха да ме спечелят, но всички бяха изградени добре. Имаха своите добри и лоши черти и ще кажа по нещо за всеки от главните персонажи в “Стоте”.

 

Everyone was pointing upward at the sky, which was turning into a symphony of color. First, orange streaks appeared in the blue, like an oboe joining a flute, turning a solo into a duet. That harmony built into a crescendo of colors as yellow and then pink added their voices to the chorus. The sky darkened, throwing the array of colors into even sharper relief. The word sunset couldn’t possibly contain the meaning of the beauty above them, and for the millionth time since they’d landed, Wells found that the words they’d been taught to describe Earth paled in comparison to the real thing.

 

Определено Кларк беше сред любимите ми персонажи в книгата. Може би точно нея харесах най-много. Героинята беше със силен характер и беше успяла да съхрани добрината в себе си дори след всичко, през което беше преминала. Отличаваше се от останалите герои с това си качество и се опитваше да помогне с каквото може. Харесах я и успя да ме спечели. Преди да бъде осъдена е учила за лекар и на Земята беше от голяма помощ на групата като се стараеше да помогне на всеки в нужда. Напоследък ми се случа доста често да чета книги, с героини, които са жестоки и си служат с насилие и Кларк успя да изпъкне сред тях и може би я харесах, защото беше по-различна.

Белами успя да ме спечели с любовта към сестра си – Октавия. Той беше отдал почти целия си живот на нея и тя беше неговият свят. Беше готов на всичко, за да я предпази и да ѝ помогне когато тя има нужда от него. Октавия се беше превърнала в най-ценното нещо за Белами и той би пожертвал всичко за нея. Тази негова братска любов може би беше най-силното чувство в книгата. Хареса ми, че беше воден от любов, а не от омраза. Няма да наблягам много на Октавия, тъй като тя не беше сред главните герои в книгата, за разлика от сериала. Героинята беше разкрита през погледа на останалите и основно през този на Белами. Има своите недостатъци, които аз определено не очаквах когато се разкриха, но усещам, че героинята ще претърпи голямо развитие в следващите книги и нямам търпение да видя как ще се развият нещата за нея. Има потенциал за развитие и се надявам да видим повече от нея в продължението на “Стоте”.

 

Maybe here in the ruins of the old world, they could start something new.

 

Глас беше нова героиня за мен, понеже не се появява в сериала. Не знам, защо са решили да я пренебрегнат след като има голяма роля в книгата. Четях с огромно желание главите за нея, защото лично на мен ми бяха много интересни и исках да резбера какво ще се случи с героинята. Нейната сюжетна линия остана с отворен край и много искам вече да държа следващата книга, за да знам какво ще се случи. Глас е дръзка героиня и поставя своето мнение пред това на другите. Тя следва сърцето си и не се отказва лесно. Радвам се, че героинята присъства в книгата. Глас е сред персонажите, които няма как да не ми направят впечатление по един или друг начин.

Уелс е сред героите, които не харесах, но не мисля, че авторката го е създала с цел да бъде харесан. Нямам много да коментирам за него и няма да казвам много, за да не издам нещо от книгата. Той е пример за това, че дори и с добри намерения могат да се навлекат множество проблеми. Може би в следващите книги ще видим развитие, което ще ме накара да го харесам.

 

The rain was only water, and there was no such thing as a clean start. That was the thing with secrets – you had to carry them with you forever, no matter what the cost.

 

Стори ми се, че действието в книгата се развиваше малко бавно, но я прочетох за сравнително кратко време и това не ми направи особено голямо впечатление. Стилът на Кас Морган е изключително приятен и увлекателен. Бих прочела с огромно удоволствие още книги от нея, дори и да не са от тази поредица. За мен едно от най-важните неща в една книга е как е написана и авторката успя да ме увлече още от самото начало. Хареса ми как постепенно разбирахме за миналото на героите и за престъпленията, които са извършили. Имаше някои, които определено не очаквах и успяха да ме развълнуват.

Препоръчвам “Стоте” на всички любители на фантастиката, дори и да не сте големи почитатели на young adult литературата. Книгата определено си заслужава. Започнах я с големи очаквания, които тя оправда и дори надмина. “Стоте” е само 280 страници, което я прави изключително лесно и бързо четиво. Преди да се усетя я бях завършила. Книгата е с добре изградени герои и увлекателен сюжет. Краят щеше да ме изненада, ако не бях гледала сериала преди това. След като прочетох “Стоте” съжалих, че вече съм гледала част от сериала, защото книгата е много по-хубава и си струва да се прочете, дори и вече да сте го гледали. Има разлики и това да прочетеш книгата си е съвсем различно чувство.

Update: Попитах издателство Ибис за втората книга от поредицата “Стоте” и те отговориха, че вече е преведена. Очаква се да излезе на пазара до два месеца. Чакам я с нетърпение!

1 Comment on “Ревю: “Стоте” от Кас Морган”

Leave a Reply