Ревю: “Бляскавият двор” от Ришел Мийд

Издателство: Сиела
Година на издаване: 2016
Страници: 584
Оценка в Goodreads: 5/5

Новата поредица от любимата авторка на бестселъровата поредица Академия за вампири Ришел Мийд, изпълнена със спиращи дъха приключения и завладяваща романтика!

Аделейд, младата графиня на Ротфорд, е поставена пред избор – да спаси семейството си от разоряване, като се съгласи на натрапен брак и бъдеще без шанс за промяна, или да избяга, оставяйки целия си предишен живот за гърба си. Вярна на несломимия си дух, Аделейд разменя мястото си с това на личната си прислужница, което я отвежда сред лъскавите коридори на Бляскавия двор.

Бляскавият двор е училище по етикет със строги вътрешни порядки, което превръща момичетата от бедно потекло в истински дами, за които после намира богати съпрузи в Новия свят. Момичетата, които се стараят, могат да се надяват на блестящо бъдеще, толкова различно от всичко, което познават до момента. Аделейд идва от свят на разкош, но никога не е можела да избира пътя си сама. Залогът е еднакво висок за нея и съученичките ѝ – Бляскавият двор е пътят към тяхното спасение, а изкачването в йерархията му – единственият начин.

Но мрачни загадки управляват привидно лъскавия Двор. Момичетата може би са по-застрашени вътре, зад тежките му порти, отколкото навън в свят, разкъсан от войни, расизъм и религиозен фанатизъм. С помощта на Седрик – син на самия господар на Двора, Аделейд ще трябва да се бори да се добере до истината, преди да е станало твърде късно. Но дали и Седрик не крие опасни тайни?

 

Започнах книгата с лек скептицизъм. Прочетох множество ревюта, в които се казваше, че тази книга няма нищо от чара на Ришел Мийд, че е скучна, че не е хубава, че Ришел се е изложила с писането и сюжета. В моето ревю няма да прочетете нищо подобно, защото аз харесах книгата страшно много и като цяло мога да кажа само хубави неща за нея и за авторката.

Ако сте запознати с творчеството на Ришел Мийд и се колебаете дали да прочетете “Бляскавият двор”, ще ви кажа да не се колебаете и да го направите. Единственият ми съвет е да забравите за “Академия за вампири” и “Кръвни връзки”, защото тази книга е много различна от тях и се отличава драстично от останалите книги на Мийд. Авторката е заложила на нещо различно и ако очаквате подобие на тези две нейни поредици, най-вероятно ще останете разочаровани, защото няма свръхестествени същества и случки и всичко е насочено в една съвсем различна посока.

 

“We’re all in charge of our own lives – and we have to live with the consequences of the choices we make.”

 

Исках да я прочета още откакто книгата излезе на българския пазар, но все не стигах до нея или забравях, че съществува. В сайта на Сиела имаше намаление на книгите им и докато разглеждах попаднах на “Бляскавият двор” и си казах, че този път няма да я подмина. Така се сдобих с нея и с втората част от поредицата – “Среднощният диамант”. Радвам се, че си поръчах и втората книга, защото така или иначе щях да си я взема, а сега няма нужда да чакам, защото стои на рафта ми и ме чака.

Въпреки умората и пълната липса на време, някак си успях да си осигуря такова, за да успея да прочета книгата. Разбира се, това включваше и липса на сън и стоене до късно, защото просто нямаше как да спра да чета и да се откъсна от “Бляскавият двор”. Не бях чела нищо от няколко месеца, но се радвам, че накрая попаднах точно на тази книга и тя успя да ме накара да ми се прииска отново да чета повече и да ме върне към този свят на книгите, който обичам толкова много. Бих ви препоръчала книгата, ако сте в читателски застой, защото може да ви помогне, както помогна и на мен.

 

“Bad things are always going to happen,” my father had told me in his last year. “There’s no way to avoid that. Our control comes in how we face them. Do we let them crush us, making us despondent? Do we face them unflinchingly and endure the pain? Do we outsmart them?”

 

Сюжетът е нещо, което не съм срещала никога преди. Не съм попадала и на подобни сюжети. Ришел Мийд наистина е измислила нещо различно, което аз много харесах, въпреки че някой неща ми се сториха леко глуповати и пресилени на места, но ѝ прощавам, защото книгата успя да ме плени от самото начало да края. Ришел Мийд е създала един много интересен свят. Авторката е преплела Елизабетската епоха с един свят, в който хората имат различни вярвания и религия. Ще уточня, че фантастичният мотив се изчерпва до тук. В книгата не присъства нищо друго, дори и леко напомнящо на фентъзи жанра. Лично аз очаквах да присъстват повече такива елементи, защото все пак книгата се води фентъзи, но това изобщо не повлия на крайната оценка, която дадох на книгата. Не е трудно да свикнеш със света и да навлезеш в него, защото е почти същото като заселването на Америка от англичаните, с единствената разлика в имената и че не е имало такова нещо като Бляскавия двор. Мога да кажа, че светът ми напомня на исторически роман с лека нотка на фентъзи.

Когато започнах книгата не бях напълно сигурна за какво се разказва. Не бях чела резюмето, но пък името на Мийд ми беше достатъчно. Признавам си, че най-вероятно нямаше да проявя интерес към книгата, ако не беше на Ришел Мийд, дори и с резюмето. Прочетох го след като бях готова с книгата, но някак си не ми прозвуча грабващо и не успя да ме заинтригува достатъчно. Мога да ви уверя, че книгата е много по-хубава и интересна отколкото звучи в резюмето. Радвам се, че не пропуснах възможността да прочета “Бляскавият двор”, защото щеше да е огромна загуба за мен. Ришел Мийд не ме разочарова за пореден път и отново успя да ме впечатли.

 

“It’s not just about safety. It’s about freedom. Freedom to be who I am without putting on a show for everyone else.”

 

Авторката има отличителен стил на писане, който просто грабна вниманието ми в самото начало и го задържа чак до последната страница. “Бляскавият двор” ме пленяваше все повече и повече с всяка следваща страница и когато станеше време да спра да чета ми беше много трудно да го направя и изобщо нямах желание да оставя книгата и да правя нещо друго. По цял ден си мислех и мечтаех за момента, в който ще мога да се отпусна и да прочета поне няколко глави от “Бляскавият двор” и чаках с нетърпение да настъпи. Ришел Мийд знае как да накара читателя да иска още и да задържи интереса му до края.

Харесах героите, които Мийд е създала. Изградени са добре като не са идеални и имат и своите недостатъци. Определено ми хареса да чета за Елизабет/Аделейд, Мира, Тамзин и разбира се, Седрик. Тяхната история беше просто толкова интересна и вълнуваща и нямаше как да не ми допаднат персонажите.

 

“These secrets burned within me, wanting – no, needing – to get out. But I couldn’t let them. The consequences were too great, and so I had to bury them back within me and let that terrible animosity hang in the air.”

 

Елизабет или Аделейд, както нарича себе си по-нататък в романа, е главната героиня в романа. Признавам си, че като толкова време четох за нея като Аделейд и забравих истинското ѝ име и ми се наложи да проверя какво е. Хареса ми упоритостта на героинята и духа ѝ. Тя е силно момиче, която не се примирява с нещата, които не ѝ харесват и въпреки рисковете, които пое, Аделейд се стремеше към един по-добър живот, в който да има право на избор и гласът ѝ да бъде чут. Определено не се страхуваше от предприемането на рискове и беше готова на всичко в името на любовта. Колкото повече четях, толкова повече я харесвах, защото доказа себе си и нямаше как да остана безразлична към героинята. Определено Аделейд се промени коренно от началото до края и се превърна в съвсем различен човек.

Мира и Тамзин са най-добрите приятелки на Аделейд и прекарват много време заедно, благодарение на което, успях да опозная и тях. Разбира се, авторката не ни разкри всичко за тях, тъй като следващите две книги ще са за двете героини. Определено ще ми липсва да чета за Аделейд като главна героиня, но ще ми е интересно да видя този свят през очите на другите две момичета. Така и не успяхме да разберем много за Мира, защото авторката я беше превърнала в пълна мистерия и това е една от причините да нямам търпение да прочета следващата книга – “Среднощният диамант”, която е за Мира и се надявам, че тези мистерии покрай нея ще бъдат разкрити, защото много искам да разбера повече за героинята, която лично аз намирам за изключително интересна.

 

“I had the sense again that we were more than just us. We were part of the earth, part of the heavens.”

 

Мнението ми за Тамзин се менеше през цялото време и не съм сигурна дали накрая все пак успях да я харесам или не. Имаше своите добри и лоши моменти и мога да разбера защо на някои хора им допада като персонаж, но определено искам да прочета и следващите две книги, за да изградя цялостното си мнение за нея. Тамзин е амбициозна и умна, но на места тази нейна амбиция ми се струваше пресилена и напълно излишна. Искам да стигна до нейната книга, за да разбера повече за самата героиня и подбудите ѝ.

Може би Седрик беше любимия ми герой в “Бляскавият двор”. Обикнах начина, по който Ришел Мийд е писала за него. Героят претърпя много промени от началото до края. Не мога да не отбележа и колко красив и чаровен го е създала авторката. Определено не очаквах някои нещо свързани с него и успях да остана изненадана на места. Седрик показва какво би направил човек в името на любовта и че отказът не винаги е избор. Надявам се да видим героя и в останалите книги, защото без него определено няма да е същото. А  химията, която имаше с Аделейд беше нещо прекрасно и не можех да се наситя на моментите, които споделяха.

 

“I’d shared a few polite kisses in ballroom corners that seemed to belong to some other world. There was nothing polite here. It was hungry and consuming, almost an attempt by each of us to possess the other.”

 

Ришел Мийд не ме разочарова за пореден път и доказа уменията си да пише и да пленява читателя. Изградила е един интересен и вълнуващ свят, а героите ѝ са достоверно изградени. Ако се колебаете дали да прочетете книгата не го правете и си я вземете колкото се може по-скоро, за да се докоснете до този свят на разкошни рокли, балове и интриги, в който властва любовта. А петте звезди, които дадох на книгата в Goodreads са напълно заслужени.

1 Comment on “Ревю: “Бляскавият двор” от Ришел Мийд”

Leave a Reply