Ревю: “Повелител на сенките” от Касандра Клеър

КНИГА ВТОРА ОТ ТРИЛОГИЯТА “ТЪМНИ СЪЗАКЛЯТИЯ”

РЕВЮ НА КНИГА ПЪРВА – “ЛЕЙДИ ПОЛУНОЩ”

 

Издателство: Ибис
Година на издаване: 2017
Страници: 672
Оценка в Goodreads: 5/5

 

Животът на ловците на сенки е воден от дълга. Ограничаван от честта. Думата на ловците на сенки е ненарушимо обещание и няма по-свят обет от онзи, който свързва парабатаите – воини партньори, заклели се да се бият един до друг, да умрат един до друг, но не и да се влюбят един в друг.

Ема Карстерс научава, че любовта, която споделя с Джулиън Блекторн, е не просто забранена – тя може да унищожи и двама им. Знае, че трябва да стои далече от него. Но как да го направи, когато врагове заплашват семейство Блекторн от всички страни?
Единствената им надежда е Черната книга, която съдържа ужасяващо могъщи магии. Всички я искат, но единствено семейство Блекторн могат да я намерят. Подтиквани от тъмна сделка с кралицата на феите, Ема, нейната най-добра приятелка Кристина, както и Марк и Джулиън Блекторн отиват в Дворовете на феите, където искрящи веселия крият кървава опасност.

Междувременно, нарастващото напрежение между ловци на сенки и долноземци е довело до появата на Кохортата – група нефилими екстремисти, борещи се за регистрирането на долноземците и „неподходящите“ нефилими. И са готови да сторят всичко по силите си, за да извадят тайните на Джулиън наяве и да сложат ръка на Института в Лос Анджелис.

Когато долноземците се обръщат срещу Клейва, се надига нова заплаха в лицето на Повелителя на сенките – краля на тъмните феи, който изпраща най-страховитите си воини, за да избият онези, в чиито вени тече кръвта на семейство Блекторн, и да се доберат до Черната книга. Докато опасността става все по-голяма, Джулиън измисля рискован план, който разчита на помощта на непредсказуем враг. Ала успехът може би идва с цена, която той и Ема не могат да си представят. Цена, носеща кървава разплата, която ще засегне всички и всичко, което обичат.

 

Благодаря на издателство Ибис за предоставената възможност да прочета книгата.

 

Преди малко завърших “Повелител на сенките” и ми се искаше да изчакам известно време преди да напиша ревюто, но нямам търпението. Часът е почти 3 през нощта, а емоциите ми са разбити и мисля, че трябва да отделя малко време да преосмисля живота си след края на книгата. Надявам се от този пост да излезе стойностно ревю, въпреки че най-вероятно просто ще излея емоциите си. Не мога да се съвзема и е съвсем възможно да ми трябват няколко дена преди да започна друга книга, защото дори и аз не разбирам напълно емоционалното си състояние в момента. Просто отказвам да приема прочетеното. Защо ми го причиняваш, Касандра Клеър?

Сега да преминем към частта с ревюто, в което ще се опитам да не прекалявам с говоренето за емоциите си след прочитането на “Повелител на сенките” и ще се постарая да събера мислите си. Книгата е продължението на “Лейди Полунощ” и я започнах почти веднага след първата, която също харесах безкрайно много. Още преди да прочета двете книги от “Тъмни съзаклятия”, Касандра Клеър бе сред любимите ми авторки, но след “Лейди Полунощ” и “Повелител на сенките” започнах да я харесвам все повече и повече.

 

“Everyone is afraid of something. We fear things because we value them. We fear losing people because we love them. We fear dying because we value being alive. Don’t wish you didn’t fear anything. All that would mean is that you didn’t feel anything.” 

 

Касандра Клеър има уникален стил на писане, който се отличава и откроява. Определено увлича читателя и през цялото време исках да разбера какво ще стане по-нататък. Книгата просто те грабва и те държи под напрежение до последната страница, даже и след това. Казвала съм го и преди, но Клеър умело е създала този фентъзи свят. Не е пресилен, а ловците на сенки, магьосниците, елфите и всички други създания изглеждат съвсем на място в книгата. Обичам книгите на Касандра Клеър и се надявам да видим още много от нея.

“Повелител на сенките” беше една невероятна книга. Определено се нарежда сред най-добрите книги, които прочетох през 2017 и последната за годината, което се оказа един прекрасен финал на четенето за годината. Ще се опитам да опиша с думи колко много харесах “Повелител на сенките”, но не знам дали ще успея да изразя подобаващо всичките си чувства и емоции, които изпитвам към книгата. Бързо я обикнах и се превърна в една от любимите ми. Ако сте чели ревюто ми за “Лейди Полунощ”, знаете, че се влюбих в книгата. Сега ще ви кажа, че “Повелител на сенките” беше дори още по-добра и едно подобаващо продължение на “Тъмни съзаклятия”.

 

“As if you have discovered a beach you have been visiting all your life is made not of sand but of diamonds, and they blind you with their beauty.”
Diamonds might be blinding in their beauty, but they were also the hardest and sharpest gems in the world. They could cut you or grind you down, smash and slice you apart. Malcolm, deranged with love, had not thought of that. But Julian could think of nothing else.”

 

Вече познавах героите от предната книга и си бях изградила мнение за тях. В “Повелител на сенките” всеки един герой претърпя промяна и развитие, което ме накара да ги обикна още повече. Героите израстваха и се променяха пред очите ми и това беше изключително интересно за проследяване. Касандра Клеър ни разкри повече за тях като в някои случай успя да ме изненада и нещата, които разбрахме надхвърлиха очакванията ми и ме оставиха шокирана.

Няма как да не напиша нещо отделно за Ема и Джулиън. Това между тях е толкова красиво и силно, но за съжаление и забранено. Нямам търпение да разбера как ще се развият нещата с тях, особено с този отворен край, който все още не мога да преживея. Обичам химията между тях, а страниците преливат от любов и мечти един за друг. Връзката им е изградена прекрасно и с “Повелител на сенките” Касандра Клеър продължава да я затвържава. Разбира се, в книгата не липсваха романтични моменти между Джулиън и Ема, които ме караха вътрешно да се разтопя и да си мечтая двамата да станат истинска двойка. Авторката просто ги е създала един за друг. Няма да навлизам в повече подробности, за да не издада някой спойлер.

 

“I am saying the choices we make in captivity are not always the choices we make in freedom. And thus we question them. We cannot help it.” 

 

“Повелител на сенките” е книга изпълнена с обрати и неочаквани събития. Клеър постоянно ме хващаше неподготвена и ме изненадваше. Това определено допринесе книгата да бъде толкова страхотна. Сюжетът беше невероятен и през цялото време бях под напрежение. Книгата започна силно и убедително и вече бях сигурна, че ще ми хареса повече от “Лейди Полунощ”. Действието се развиваше сравнително бързо, но в един момент към средата усетих забавяне и провлачване. Книгата леко ми доскуча в един момент, но все пак не можех да я оставя, защото имах нуждата да чета още и да разбера какво ще стане. Нищо от това забавяне на действието не беше излишно, защото точно тогава се разкри повече за персонажите и се случиха неща, които на пръв поглед не изглеждаха толкова важни, но по-нататък се оказа, че са.

След този момент дойдоха последните 150 страници, които прочетох на един дъх. “Повелител на сенките” ме държа будна до късно, но определено си струваше. Нямаше как да оставя тези последни страници за следващия ден. Никой не беше способен да ме откъсне от книгата в този момент. И пак се връщам към края. Това, което се случи определено беше неочаквано за мен и дори не знаех как да реагирам след като затворих “Повелител на сенките”. Все още не искам да повярвам и се надявам нещо в следващата книга да промени нещата. Краят ме остави без думи и разби сърцето ми.

 

“There was a long silence. Magnus broke it. “I have to hand it to you,” he said. “I never thought Jace and Clary would be topped by anyone else in terms of insane, self-destructive decisions, but you all are giving them a run for their money.” 

 

Имам нужда от трятата книга. Не искам да чакам цялото това време докато излезе. Докато не я имам в ръцете си ще се чудя и ще съм под напрежение когато се сетя за поредицата. Просто вижте колко е хубава оригиналната корица и колко обещаващо изглежда. Също така нямам търпение да видя и корицата на издателство Ибис. Българската корица на “Повелител на сенките” определено ми харесва повече от оригиналната, но се радвам, че са запазили идеята.

Ако по някаква причина се чудите дали да продължите трилогията след “Лейди Полунощ” го направете. “Повелител на сенките” определено си струва времето, което ще отделите за прочита, защото ще остави  много приятни, но и не чак толкова хубави емоции във вас. Книгата е невероятна, изпълнена с обрати и напрежение, а прекрасния стил на авторката дава усещането, че “Повелител на сенките” не е обикновена книга, на която може да бъде намерено подобие. Тя ще ви остави с копнеж за още от този невероятен свят и тези герои. Не се колебайте и я прочетете. Без никакво колебание дадох 5 от 5 звезди на книгата в Goodreads, защото определено си ги заслужи.

Leave a Reply