Добре дошли в Empire of Books, моят блог където пиша ревюта и споделям моите мисли с други любители на книги. В моя блог ще намерите ревюта на художествена литература от разнообразни жанрове, които можете да видите в категориите. Надявам се да се насладите на престоя си и да се забавлявате докато разглеждате блога.

Subscribe

Enter your email address:


Rating System

5 звезди: Прекрасна! Не се колебайте да я прочетете!
4 звезди: Много добра книга, но има и няколко недостатъка.
3 звезди: Не е лоша, но има още какво да се желае.
2 звезди: Не ми хареса, но все пак имаше нещо, което да ми допадне.
1 звезда: Не е за мен и има още много какво да се желае.


September TBR List

1. "Лейди Полунощ" от Касандра Клеър
2. "Повелител на сенките" от Касандра Клеър
3. "Сейлъмс Лот" от Стивън Кинг
4. "Черен понеделник" от Ники Френч
5. "Гавин и завръщането на магията" от Джеймс Тредуел
6. "Двойна застраховка" от Джеймс М. Кейн
7. "Пощальонът винаги звъни два пъти" от Джеймс М. Кейн

Recommended for the summer:

White 2

Recommended for the romance lovers:

Favourite Books

Vampire Academy
Frostbite
Shadow Kiss
Blood Promise
Spirit Bound
Last Sacrifice
Beautiful Creatures
Opal
Obsidian
Onyx
Sapphire Blue
Emerald Green
Bloodlines
The Golden Lily
The Indigo Spell
The Fiery Heart
Ruby Red
Divergent
Insurgent
Allegiant
free
web stats


Veronica / 17, 08, 2017 / 0 COMMENT(S)

 

Издателство: Ибис
Година на издаване: 2017
Страници: 344
Оценка в Goodreads: 5/5

В резултат на влошените икономически условия издателствата „Гамин Пъблишинг“ и „Бексли Букс“ са принудени да сключат брак по сметка, за да оцелеят.

Луси Хътън и Джошуа Темпълман са главните асистенти на двамата съпрезиденти на новосъздадената издателска къща. И се мразят. Не просто не се харесват, а буквално се мразят. Принудени да делят общ офис, те не се стесняват да демонстрират открито отношението си един към друг. Както и да си погаждат малки номерца.

Луси не може да разбере педантичното отношение на Джошуа към работата, а Джошуа е очевидно объркан от приветливото и мило отношение, което Луси проявява към всички останали колеги, но не и към него. Прекалено ярките й дрехи също не са по вкуса му.

И когато бива обявена нова ръководна позиция, която само единият от двамата може да получи, напрежението между Луси и Джошуа заплашва да достигне точката си на кипене. Но дали в нейно лице той вижда единствено конкурентка? И защо, докато е болна, той се грижи така всеотдайно за нея? За да разбере това, Луси трябва да заложи всичко на една карта…

 

Благодаря на издателство Ибис за предоставената възможност да прочета книгата.

 

Току-що приключих “Игра на омраза” и изгарям от желание да говоря за нея и да напиша това ревю. Набелязах си книгата още като разбрах, че издателство Ибис ще я издават и имах удоволствието да получа копие от тях и съм много щастлива, че я прочетох, защото “Игра на омраза” остави много положителни емоции в мен. Мога да кажа, че “Игра на омраза” се превърна в любимия ми романтичен роман. Обикновено не чета много романтични романи, но тази книга успя да ме плени и за в бъдеще ще посягам към този жанр по-често отколкото съм го правила досега.

“Игра на омраза” е дебютния роман на Сали Торн и поздравявам авторката за добрата работа, която е свършила с книгата. Силно се надявам в бъдеще да прочета още нейни книги и ако са добри колкото и тази, може да се превърне и в една от любимите ми авторки. Много съм впечатлена от “Игра на омраза” и ми се струва, че скоро ще си потърся някой любовен роман, който да прочета. Сали Торн наистина успя да ме спечели, а това е едва първата ѝ книга.

 

“Books were, and always would be, something a little magic and something to respect.” 

 

Едно от нещата, които ме привлече в романа е, че главните герои работят в издателство за книги. Като човек, който обича книгите нямаше как да подмина този факт. Луси Хътън и Джошуа Темпълман са принудени да делят един офис и да прекарват дните си заедно като междувременно са измислили малки игри, които да играят помежду си – взират се един в друг, докато другия не отклони поглед, заплашват се с “Личен състав” когато другия каже нещо хапливо и заради това и двамата са имали проблеми. На пръв поглед игрите им са съвсем безобидни и обичат да се дразнят. Това направи книгата по-забавна и много пъти се хващах как се усмихвам на места.

Чела съм няколко книги, в които действието се развива в офис, но все пак “Игра на омраза” успява да се открои от тях с героите и сюжета си. От всички любовни романи, които съм чела досега, мога спокойно да кажа, че Луси и Джош се превърнаха в моите любимци. И двамата успяха много да ми се харесат.

 

“Shyness takes so many different forms. Some people are shy and soft. Some, shy and hard. Or in Josh’s case, shy, and wrapped in military-grade armor. 

 

Обичам Луси и самата героиня ми допадна безкрайно много и виждах себе си в нея на места. Луси е ниска и добра, понякога дори прекалено добра, също като мен. Когато някой направеше коментар за ръста ѝ, усещах как иска да го разкъса на парчета, което на мен ми беше много забавно, защото се чувствам по същия начин. Луси е изключително амбициозна и още от малка знае какво иска и до края преследва мечтата си да работи в издателство. Забавна и остроумна, романът е написан от нейната гледна точка и това ми хареса, защото тя беше любимата ми героиня в “Игра на омраза”. Луси отстояваше своето и имаше борбен дух, който нямаше как да не забележа.

Още от самото начало на книгата Джош е представен като студен гадняр, който само прави прекарването на Луси в офиса пълен ад. Никой от останалите служители в компанията не го харесва и си е спечелил репутацията на ужасен човек сред своите колеги, заради държанието си. По-късно в романа разбираме на какво се дължи тази негова студенина и какво го е принудило да се държи така към останалите. Въпреки това, аз все пак го харесах и след като това стана ясно го харесах още повече. Джош е интелигентен и е добър в това, което прави. Той има сложен характер, но въпреки това Луси успява да вникне в него и да го разбере.

 

“Let me deal with him. If he turns up dead in the river you’ll know to keep your mouth shut and provide me an alibi.” 

 

Определено имаше силна химия между Луси и Джош, която успях да усетя още в началото на “Игра на омраза”. Авторката е изградила образите им умело, както и връзката им. С напредването на романа това става все по-ясно. През цялото време жадувах за моментите, които Луси и Джош прекарваха заедно, защото в моите очи са просто една невероятна двойка.

Романът беше изключително сладък и романтичен. Четох с голямо удоволствие, а стилът на авторката е много приятен и лек. Отне ми няколко дена да прочета романа, но съм сигурна, че ако имах повече време тези дни щях да го прочета на един дъх. Никак не ми се искаше да оставям “Игра на омраза” докато четях, но за съжаление ми се налагаше.

 

“All I want to do is kiss you until I fall asleep. I want to slide in between your sheets, and find out what goes on inside your head, and underneath your clothes. I want to make a fool of myself over you.”

 

Бих определила “Игра на омраза” като идеалния роман за всеки любител на романтичните книги. Няма да останете разочаровани, защото си струва да се прочете. Мога да кажа само хубави неща за книгата и да говоря колко много я обикнах. Героите са много добре изградени, а сюжета е добре замислен. Ако се колебаете дали да прочетете романа ви препоръчвам да го направите. Аз лично останах очарована от цялата романтика, която струеше от него и искрено развеселена от забавните моменти, които Сали Торн не е забравила да вмъкне и присъстват в изобилие.

Искам да вметна и прекрасната работа, която издателство Ибис са свършили с корицата, която напълно подхожда на книгата. Луси има същата червена чаша с точки и винаги носи червено червило. Джош е със синята риза, с която няколко пъти е описан в романа и след като прочетох “Игра на омраза” няма как да не забележа детайлите по корицата. Дори и червената роза има място там.

 

“The art of holding hands is underrated and it’s embarrassing how much this simple act has me nearly breathless. ”

 

“Игра на омраза” напълно заслужи петте звезди, които ѝ дадох в Goodreads и ако можех бих ѝ дала повече. Признавам си, че не очаквах да ми хареса толкова много, но уви. Пак ще спомена, че се превърна в любимия ми любовен роман и това си е напълно заслужено.

През 2018 година се очаква Сали Торн да издаде втората си книга “The Comfort Zone”, която се надявам да видим и на български, защото аз определено ще я прочета и дори чакам с нетърпение да излезе.

Харесахте публикацията? Абонирайте се.

Enter your email address to subscribe to this blog and receive notifications of new posts by email.

Join 3 other subscribers


Submit A Comment

Comment:


Goodreads Challenge

Veronica has read 15 books toward her goal of 30 books.
hide

Currently Reading

White 2

Facebook Page


This Month's Reviews




Вашето мнение е важно за мен!

Харесвате ли да виждате тагове в блога?

View Results

Харесвате ли дизайна на блога?

View Results

Смятате ли ревютата ми за полезни?

View Results