Добре дошли в Empire of Books, моят блог където пиша ревюта и споделям моите мисли с други любители на книги. В моя блог ще намерите ревюта на художествена литература от разнообразни жанрове, които можете да видите в категориите. Надявам се да се насладите на престоя си и да се забавлявате докато разглеждате блога.

Subscribe

Enter your email address:


Rating System

5 звезди: Прекрасна! Не се колебайте да я прочетете!
4 звезди: Много добра книга, но има и няколко недостатъка.
3 звезди: Не е лоша, но има още какво да се желае.
2 звезди: Не ми хареса, но все пак имаше нещо, което да ми допадне.
1 звезда: Не е за мен и има още много какво да се желае.


September TBR List

1. "Лейди Полунощ" от Касандра Клеър
2. "Повелител на сенките" от Касандра Клеър
3. "Сейлъмс Лот" от Стивън Кинг
4. "Черен понеделник" от Ники Френч
5. "Гавин и завръщането на магията" от Джеймс Тредуел
6. "Двойна застраховка" от Джеймс М. Кейн
7. "Пощальонът винаги звъни два пъти" от Джеймс М. Кейн

Recommended for the summer:

White 2

Recommended for the romance lovers:

Favourite Books

Vampire Academy
Frostbite
Shadow Kiss
Blood Promise
Spirit Bound
Last Sacrifice
Beautiful Creatures
Opal
Obsidian
Onyx
Sapphire Blue
Emerald Green
Bloodlines
The Golden Lily
The Indigo Spell
The Fiery Heart
Ruby Red
Divergent
Insurgent
Allegiant
free
web stats


Veronica / 23, 07, 2017 / 0 COMMENT(S)

 

Издателство: Егмонт
Година на издаване: 2016
Страници: 520
Оценка в Goodreads: 3.5/5

Внимавай колко надълбоко погребваш миналото си!

Джоузефин Монтфорт е красива и богата, а скоро – също като всички останали момичета в класа си – ще завърши училище и ще бъде омъжена за заможен кандидат. И това е точно нещото, което тя не желае. Джо тайно мечтае да стане разследващ журналист като небезизвестната Нели Блай.

Животът на Джо изглежда идеален, докато не я спохожда трагедия – баща й е открит мъртъв след мистериозен инцидент. Но колкото повече тайни се разкриват покрай нелепата му смърт, толкова повече подозрения се надигат в Джо.

Погребаните тайни все някога изплуват на повърхността. Животът е много по-мръсен, отколкото Джо Монфорт някога си е представяла, а най-мръсната част от всичко е истината.

“Тези плитки гробове” е интригуваща книга, подходяща за разтоварване и мързеливи дни. Книгата на Дженифър Донъли е хубава, но има доста недостатъци и мисля, че авторката можеше да се постарае малко повече със сюжета и героите. Имах по-големи очаквания за “Тези плитки гробове” и за пръв път чета нещо от Дженифър Донъли. Oстанах леко разочарована от тази нейна книга. Имах някои проблеми с “Тези плитки гробове”, но пък книгата не беше лоша като цяло.

Дженифър Донъли ни отвежда в 19 век, разкривайки ни живота на заможните хора и този на бедните и как те се справят с живота. Авторката ни показва какъв е бил живота през този период и трудностите, които трябва да се преодолеят и от двете страни на обществото. Ще си призная, че много харесвам 19 век и авторката е успяла да го пресъздаде добре като е включила в “Тези плитки гробове” уредените бракове, които са се сключвали по това време, моралът на хората, пазенето на репутацията и как се е гледало на жените през този век.

 

“If you’re going to bury the past, bury it deep, girl. Shallow Graves always give up their dead.” 

 

Нещо, което много ми хареса е, че Дженифър Донъли е включила реално съществуваща историческа личност – журналистката Нели Блай, която наистина е писала за психиатричната болница както се споменава в книгата. Поздравявам авторката, че е включила тази жена в книгата си, макар да не се появява като героиня, а само се споменава чрез възхищението на Джо към нея.

Мисля, че най-големия проблем с книгата ми беше предвидимия сюжет. Имаше моменти, в които усещах как авторката докато е писала си е мислела, че моментът ще шокира читателя или поне ще го изненада, но освен това очакване на авторката не усетих изненадата. Нямаше мистерия или нещо, което да ме обърка и да ме накара да се зачудя какво всъщност се случва и накъде отиват нещата. Вместо това през цялото време ми беше ясно как ще завърши книгата и какво да очаквам, защото просто е написана по предвидим начин.

 

“That was what people did when they wanted to stop a girl from doing something—they shamed her.” 

 

Може би очаквах една по-мрачна и завладяваща история, защото съм от хората, които обръщат голямо внимание на корицата, а в този случай се влюбих в корицата от пръв поглед. Много я харесвам и това беше първото нещо, което ме привлече към книгата, защото наистина създава усещането за тъмнина и книга, която ще те завладее, но не беше точно така. Заради това хората казват да не съдим книгата по корицата.

Авторката пише увлекателно. Да си призная Дженифър Донъли успя да задържи интереса ми до края само заради начина си на писане. Прочетох последните 300 страници за един ден, защото стилът ѝ на писане е лек и не ме натоварваше по никакъв начин. Въпреки това не мисля, че нейния жанр е криминалния. Видях, че има още една криминална книга издадена на български – “Северно сияние”. Не мисля, че някога ще посегна към тази книга, но може да прочета young adult трилогията на Донъли “Сага за вода и огън”.

 

“We who have means and a voice must use them to help those who have neither. Yet how can we help them if we don’t even know about them? And how can we know about them if no one writes about them? Is it so wrong to want to know things?” 

 

Джоузефин не беше от героините, за които чета с интерес. Авторката се опита да ни я представи като умно момиче, но понякога мисълта ѝ наистина течеше много бавно и чак се изненадвах как не свързваше нещата по-бързо. Поздравявам Джо за това, че не се отказа да разкрие всичко около смъртта на баща си въпреки всичко. Ако не друго поне беше смела и отчасти безотговорна.

Еди е герой с трудно детство, който е преминал през много затруднения в живота и от нищото се е издигнал до журналист, но все пак даже не може и да се доближи до елита на тогавашното общество. Но въпреки всичко с Джо се влюбват и се почва с досадната любовна история между богатото момиче и бедното момче. Поне между героите имаше химия, въпреки че на места и двамата се държаха много глуповато.

 

“Headstrong is just a word, Katie – a word others call you when you don’t do what they want.” 

 

Нямам какво толкова да кажа за главните герои. Бяха ми някак безразлични. Няма да ги запомня с нищо, дори може да им забравя имената, защото не успяха да ме впечатлят. Много повече харесах второстепенните герои Фей и Оскар, защото бяха забавни и интересни персонажи и ако авторката напише отделна книга за някой от двамата бих я прочела.

Финалът на книгата не ме изненада, очаквах го през цялото време. Дори успях да предвидя как ще се развият нещата. Не беше трудно, което си беше разочароващо, защото очаквах поне края да ме изненада с нещо, но не стана така. Когато ми оставаха 10 страници спрях да чета за известно време, защото Джо просто ме отегчи както и самата история, но съм склонна да преглътна това, защото бяха само последните десетина страници.

 

“The thing is, you can’t ever really know how rotten someone will turn out to be.” 

 

Въпреки всичко книгата е интересна и не съжалявам, че я прочетох. Запознах се с творчеството на Дженифър Донъли и може би някой ден ще прочета още нещо от нея, защото не е лоша писателка и си личи, че има талант. Не успя да ме грабне с “Тези плитки гробове”, но може да го направи с “Сага за вода и огън”. Ще ѝ дам още един шанс след време.

Харесахте публикацията? Абонирайте се.

Enter your email address to subscribe to this blog and receive notifications of new posts by email.

Join 3 other subscribers


Submit A Comment

Comment:


Goodreads Challenge

Veronica has read 15 books toward her goal of 30 books.
hide

Currently Reading

White 2

Facebook Page


This Month's Reviews




Вашето мнение е важно за мен!

Харесвате ли да виждате тагове в блога?

View Results

Харесвате ли дизайна на блога?

View Results

Смятате ли ревютата ми за полезни?

View Results