Ревю: “Връзка” от Рейнбоу Роуъл

 

Издателство: Егмонт
Година на издаване: 2016
Страници: 312
Оценка в Goodreads: 3/5

Джорджи Маккул знае, че бракът й е застрашен – и то отдавна. Тя все още обича съпруга си Нийл, както и той все още я обича силно, но сега това изглежда почти между другото. Може би винаги е било между другото. Когато съпругът й и децата й тръгват за летището, за да изкарат Коледа със семейството на Нийл в Омаха, Джорджи се замисля дали най-накрая не е успяла да провали всичко. Тази нощ тя разкрива начин да общува с Нийл в миналото. Не е пътуване във времето. Не точно. Но се чувства сякаш й е дадена възможност да поправи брака си, още преди той да е започнал…

Това ли трябва да направи? Или би било по-добре и за Джорджи, и за Нийл, бракът им изобщо да не се бе случвал?

 

 

Рейнбоу Роуъл е авторка, до която нямах търпение да стигна. Откакто книгите ѝ излязоха и при нас чета основно положителни ревюта за стила ѝ и за книгите ѝ. Преди няколко дена най-накрая успях да се сдобия с “Връзка”. Да си призная не бях много наясно за какво е книгата, защото не обичам да чета резюметата, но знаех основната идея – телефон, чрез който може да се правят обаждания до миналото. Звучи интересно и нещо, което със сигурност бих прочела, но някак си не успя да достигне очакванията ми.

 

“Nobody’s lives just fit together. Fitting together is something you work at. It’s something you make happen – because you love each other.”

 

“Връзка” е книга написана по много лек начин и може да бъде прочетена за няколко часа. След големия обем на “Империя на бури” от Сара Дж. Маас имах нуждата да разпусна с нещо мъничко и леко. Това и получих от “Връзка” – леко и забавно четиво, което да ме разсее, но и да му се насладя. Книгата се чете изключително лесно и не усетих кога я прочетох цялата. Не затормозява читателя по никакъв начин.

Стила на писане на авторката е изключително приятен и изобщо не натоварва. Авторката не се впуска в прекалено много описания, а залага повече на диалога, което в този случай ми хареса. Въпреки лекия стил на авторката имах проблем с редица други неща, които ми попречиха да дам на книгата повече от 3 звезди.

 

“It’s more like you meet someone, and you fall in love, and you hope that that person is the one—and then at some point, you have to put down your chips. You just have to make a commitment and hope that you’re right.”

 

Героите не бяха изградени зле, но отношенията им бяха написани лошо и това смъкна оценката ми. Джорджи е главната героиня в романа. Тя има две момиченца и съпруг, който най-вероятно обича, въпреки че през цялото време имаше подмятания от авторката, че сродната ѝ душа е най-добрия ѝ приятел, дори самата героиня си го мислеше на моменти. Нямаше никаква химия между Джорджи и съпругът ѝ Нийл. Не усетих нищо между героите, колкото и упорито авторката да се опитваше да ме убеди след като повтори безброй много пъти, че той не е щастлив с Джорджи. Това беше нещо, което определено ме отблъсна.

Не успях да разбера героите и да усетя някаква връзка по някакъв начин. Героите за мен са много важни, а тук просто не успях да ги харесам и да намеря някаква логика в действията им през по-голямата част от времето. Мога да кажа, че любимата ми героиня беше Хедър, а тя дори не беше от главните герои във “Връзка”.

 

“I want to be happy. Like, seventy to eighty percent of the time. I want to be actively, thoughtfully happy.”

 

Сюжетът беше интересен, както и самата идея на книгата, но ми се стори някак си недоразвита и мисля, че Роуъл можеше да поработи още върху нея. Хубав сюжет, но имаше липса на нещо, което не мога точно да определя какво е. Може би имах нуждата от малко повече действие и развитие на историята. Стори ми се някак си суха на места, а Джорджи само хленчеше и се оплакваше. Постъпваше много детински и глупаво на места, което ме побъркваше. Краят на “Връзка” не беше нищо особено като цяло, а имах очаквания за нещо по-добро.

Ревюто стана малко по-негативно отколкото ми се искаше да бъде. Пак ще повторя, че “Връзка” изобщо не е лоша книга. Забавлявах се докато я четях и ми хареса колко е лека за четене. Не съм се отказала от авторката, защото има много хубав стил на писане и се надявам другите ѝ книги да са по-добри от “Връзка”. Препоръчвам книгата на тези от вас, които харесват романтичните романи и си търсят нещо, с което да си запълнят времето или нещо, с което да разпуснат, защото книгата е идеална за това.

Leave a Reply