Ревю: “Звезден полет” от Мелиса Ландърс

 

Издателство: Ciela
Година на издаване: 2016
Страници: 396
Оценка в Goodreads: 4/5

Животът в далечните райони на галактиката е мъчна битка, изпълнена с опасности и беззаконие, и Солара Брукс няма търпение да го започне. Отгледана от монахини в сиропиталище на Земята, изкарваща прехраната си като механик, тя копнее за шанс да започне начисто някъде, където никого не го е грижа, че има машинно масло под ноктите… и татуировки на бивш затворник по кокалчетата на пръстите.

В отчаянието си да се добере до далечните райони Солара се съгласява да стане прислужник на борда на интергалактически кораб, който да я откара възможно най-близо. За нещастие се оказва, че трябва да отговаря на прищевките на Доран Сполдинг, наследник на междугалактическа петролна компания, стар познайник на Солара от миналото. А сега, както и преди, единствената му мисия, изглежда, е да ѝ вгорчи живота.

Но по стечение на обстоятелствата двамата се оказват вързани един за друг и на борда на “Банши” – кораб със съмнителна репутация. Докато Солара се бори за оцеляването им, опитвайки се да разбере доколко може да се довери на банда загадъчни пирати, Доран научава, че е замесен в интерпланетарна конспирация, започнала на Земята. А той също крие свои тайни. Тайни и координати към мистериозна планета…

 

Признавам си, че не започнах книгата с големи очаквания и като цяло не бях сигурна дали ще ми хареса, въпреки че четох само позитивни ревюта, но нямах търпение да я започна. “Звезден полет” ми хареса, но не успя да ме впечатли.

Книгата беше интересна, това не мога да го отрека. Действието се развиваше някак бавно и имах чувството, че не се случва почти нищо, а само малки несъществени неща. Имах нуждата да се случат малко повече неща в книгата, но въпреки това успя да задържи вниманието ми до края.

Не успях да харесам героите. Беше ми безразлично какво ще се случи с тях. Не успях да усетя химията между главните герои и връзката им ми се стори някак пресилена. Второстепенните герои ми допаднаха много повече и книгата нямаше да е същата без тях. Имах нуждата персонажите да са по-добре изградени. Това щеше да направи книгата по-хубава.

Солара определено не се превърна в една от любимите ми героини. На моменти се държеше прекалено безразсъдно и това ме подразни. Не успях да вникна в характера на самата героинята. Същото се отнася и за Доран, който в началото на книгата ми беше крайно неприятен. По-нататък в книгата това се промени, но така и не ми допадна героя. Мисля, че Касия и Кейн бяха любимите ми герои. Те ми бяха много по-приятни от останалите и за щастие, те ще са главните герои във втората книга – Starfall, която определено нямам търпение да прочета.

Стилът на писане на Мелиса Ландърс е лек и не натоварващ. Увлякох се и не исках да оставя книгата. Мисля, че това ми хареса най-много в “Звезден полет”, защото начинът на писане е много важен за мен и ако дадена книга е написана добре, аз ще я прочета без значение дали ми допадат героите или не.

Действието се развиваше изцяло в космоса и идеята ми допадна. Сюжетът беше интересен, макар че беше предвидим и нямаше много обрати и моменти, които успяха да ме изненадат.

Още откакто излезе в Америка много искам да видя и на българския пазар другата поредица на Мелиса Ландърс – “Alienated”. Книгата звучи страхотно и определено бих я прочела. Надявам се скоро някое издателство да я издаде, защото авторката пише добре и бих искала да прочета и друга нейна книга.

Въпреки недостатъците си, “Звезден полет” е интересна книга, която препоръчвам на всички, които харесват фантастиката и искат някое по-разтоварващо и леко четиво.

Leave a Reply