Ревю: “Целувката на змията” от Мелиса де ла Круз

 

 
Книга втора от поредицата “Вещиците от Ийст Енд” от Мелиса де ла Круз
Ревю на книга първа – “Вещиците от Ийст Енд”
Публикацията съдържа спойлери от първата книга – “Вещиците от Ийст Енд”
Издателство: Еклиптик
Поредица: Вещиците от Ийст Енд
Година на издаване: 2014
Страници: 306
Оценка в Goodreads: 4/5
Едва всичко в незабележимото градче Норт Хемптън се е успокоило след намесата на жените от семейство Бошан, когато отново се обърква. Братът-близнак на Фрея Фрир– или Фреди, е успял да се измъкне от Необятното с ужасяващо подозрение, че не друг, а именно Килиан Гарднър, годеникът на Фрея, е разрушил моста Бофрир, а обвинени за това се оказват Фрир и Локи, братът на Балдер.
Фрир очаква от Фрея да запази тайните му, но семейният мир е нарушен, тъй като той не крие намерението си да си отмъсти на виновника за заточението си в Необятното. Докато чака нещо да се случи, дните му преминават в безделие, сърфиране в мрежата, компютърни игри, обвинения и… влюбване в неподходящото момиче.
Докато Фрея се мъчи да не допусне брат й да причини зло на човека, когото обича, Ингрид се изправя пред сериозен проблем. Приятелят й детектив Мат Нобъл се оказва в центъра на сложно разследване. И когато замесените в него същества от друг свят – елфите, имат нужда от нейната помощ, тя трябва да направи най-трудния си избор: да им помогне да се върнат в техния свят, който те са забравили къде се намира, или да остане вярна на любовта си към Мат и да му признае истината – че тя е вещица.
Духът на мъртва млада жена от миналото се опитва да осъществи контакт с Джоана. Дали за да им навреди, или за да ги предупреди?
В Деня на Благодарността се случва невероятното, когато престъпникът, заради когото Фрир търпи незаслушено наказание, е разкрит, но може би е прекалено късно да се спре онова, което Локи е планирал и започнал да осъществява – отмъщението си към Фрея.

 

След като “Вещиците от Ийст Енд” от Мелиса де ла Круз се превърна в една от любимите ми книги, нямаше как да не започна да чета продължението веднага след като завърших първата книга. “Целувката на змията” не ме разочарова и мисля, че е едно много добро продължение на поредицата. Въпреки, че харесах първата книга малко повече от тази, смятам, че и двете книги са много интересни и увлекателни и си струва да се прочетат.

Действието в “Целувката на змията” се развива по-бавно отколкото във “Вещиците от Ийст Енд” и това е основната причина да дам на книгата 4 вместо 5 звезди в Goodreads. Обикновено не харесвам книги с бавно действие, защото ми се струват скучни и безинтересни, но романът на Мелиса де ла Круз прави изключение. Намирам книгите на авторката за много интересни и се четат изключително лесно без да натоварват читателя, което за мен е от огромно значение.

Краят на „Вещиците от Ийст Енд“ беше неочакван и ме накара веднага да прочета първите няколко глави от втората книга. Нямах търпение да разбера какво ще се случи и как ще се развие действието, защото края ме остави с много отговори. На голяма част от тях получихме отговори, но някои останаха за третата книга, което ме държеше в още по-голямо напрежение.

В „Целувката на змията“ се запознаваме и с нови герои, някои от които ми се сториха симпатични. Разбираме повече и за Фрир – брата на Фрея и Ингид, който се завърна в края на „Вещиците от Ийст Енд“. Героят не ми допадна особено много. Вещиците от семейство Бошан отново бяха изправени пред затруднения и проблеми, с които трябваше да се справят. Въпреки, че вече са върнали магията си и са свободни отново да я използват, бедите не спират да съпътстват семейството.

Определено се радвам, че прочетох книгите и отделеното време си струваше. Препоръчвам ги на всички, които харесват вещици или искат да си дадат малко почивка от Young Adult книги.
Благодаря на издателство Еклиптик за предоставената възможност да прочета книгата.

Leave a Reply