Ревю: “Вещиците от Ийст Енд” от Мелиса де ла Круз

 

Книга първа от поредицата “Вещиците от Ийст Енд”
Издателство: Еклиптик
Поредица: Вещиците от Ийст Енд
Година на издаване: 2014
Страници: 310
Оценка в Goodreads: 5/5

В незабележимото, но красиво и обвито в мъгла градче Норт Хемптън, времето сякаш е спряло и всичките му жители водят тихо и спокойно съществувание. Трите жени от семейство Бошан – Джоана и двете ѝ дъщери Ингрид и Фрея, пазят стара тайна – те са безсмъртни древни създания, които хората наричат ту магьосници, ту валкирии… Но и трите са принудени да се подчиняват на наказанието си – забрана, наложена им от Белия съвет, която не им позволява да използват даровете си.
Но тяхна стихия винаги са били… магиите.
Джоана може да върне в света на живите мъртвец. Ингрид има дар да „вижда” в бъдещето и умее да връзва възелчета, които помагат за всичко – от безплодие до изневяра. А непокорната Фрея може да ти забърка невероятен елексир, който ще облекчи страданията и ще ти върне любовта.
В продължение на векове и трите стриктно са спазвали наказанието си, потискайки магическите си способности. Само че на Фрея това се отдава все по-трудно – годежът ѝ с Браян Гарднър наближава, а тя има сложна романтична връзка с неговия брат, Килиън.
Скоро Джоана и Ингрид също се сблъскват с неочаквани дилеми и трите жени разбират, че няма да могат още дълго време да потискат способностите си. Затова вадят вълшебните си пръчици, изтупват праха от древната книга със заклинания и започват да помагат на всички, които имат нужда от малко и невинно вълшебство в живота си.
Но лошите предзнаменования не закъсняват. Тъмните и тайнствени сили на злото се опитват да унищожат Норт Хемтпън, който държи заключена портата между двата свята – на боговете и на хората. Затова и на трите ще им се наложи да използват цялата мощ на магията си, но забраната все още тегне над тях и те ще имат нужда от помощ в борбата срещу невидимото зло…

Когато започнах “Вещиците от Ийст Енд” бях почти напълно сигурна, че ще ми хареса, защото вече съм запозната със стила на Мелиса де ла Круз и мога да кажа, че обичам начина, по който пише и е страхотен разказвач. Авторката не ме разочарова и определено много харесах книгата.
Открих книгата преди известно време, благодарение на сериала направен по нея. Гледала съм първия сезон на сериала и ми хареса и си казах, че задължително трябва да прочета книгите, но ми отне много време да стигна до тях. Не знам защо отлагах толкова много време прочитането им, но се радвам, че най-накрая имах възможността да се докосна до света, създаден от Мелиса де ла Круз.

За феновете на сериала ще кажа, че сериалът и книгата нямат почти нищо общо. Има герои в книгата, които ги няма в сериала и обратното. Книгата на Мелиса де ла Круз ми хареса повече от сериала, но определено и двете не са за изпускане.

“Вещиците от Ийст Енд” е написана увлекателно и интересно. Чете се с лекота. Когато започнех да чета губех представа за времето и обръщах бързо страниците, без дори да усетя. Отне ми много време да прочета книгата, защото тази седмица ми беше натоварена, но ако имах повече свободно време най-вероятно щях да я прочета за ден или два. Самият сюжет пленява и ще почна втората книга – “Целувката на змията” след малко.

Хареса ми да съм в света на героите. Вещиците отчасти са представени по “традиционния” начин – летят с метли и имат магически пръчки, което според мен беше страхотно, защото повечето книги за вещици, които съм чела странят от тази представа за тях.
Сестрите Фрея и Ингрид са пълна противоположност, но харесах и двете. Ингрид е библиотекарка и мога да открия част от мен в нея, защото и тя обича да чете и да бъде заобиколена от книги. Ингрид е по-голямата сестра и е по-сдържана и води по-спокоен живот от Фрея. Въпреки това не мога да кажа, че беше скучна героиня.
Фрея води по-вълнуващ живот от Ингрид. Работи като барманка и до голяма степен успехът на бара се дължи на нея. Има много по-различен начин на мислене от сестра си. За мен Фрея беше по-интересна героиня от Ингрид и четох главите за нея с малко по-голям интерес.
Действието не се развиваше много бързо, но въпреки това “Вещиците от Ийст Енд” беше интересна книга. Нещо което много ме изненада беше, че имаше преплитане между тази и друга поредица на Мелиса де ла Круз – “Синя кръв”. За няколко страници се появиха Мими Форс и Оливър и ми напомниха, че трябва да прочета “Маскарад” – втората книга от “Синя кръв”.
Във “Вещиците от Ийст Енд” имаше моменти, които ми се сториха изключително глупави и недообмислени, докато ги четях, но когато прочетох последните 30-40 страници всичко си дойде на мястото. Определено не очаквах края и останах изненадана от обратите. Нямаше как да ги предвидя. Епилогът на книгата ме накара да кажа “Не!” и да оставя книгата настрана и след това отново да препрочета няколко реда от него. Мелиса де ла Круз не спря да ме изненадва до последната страница.
Прочетох “Вещиците от Ийст Енд” с голямо удоволствие и определено ще продължа с поредицата. Препоръчвам книгата на всички, които харесват вещици и фентъзи.
Благодаря на издателство Еклиптик за предоставената възможност да прочета книгата.
Goodreads | Melissa de la Cruz | Купи

Leave a Reply