Ревю: “Алена кралица” от Виктория Айвярд

 
Издателство: Сиела
Година на издаване: 2015
Страници: 504
Оценка в Goodreads: 3/5

 

Светът на Мер Бароу е разделен според цвета на кръвта: червена или сребърна. Мер и семейството ѝ са Червени – те са от простолюдието, смирени, поробени, съществуват, за да служат на сребърнокръвния елит, чиито свръхестествени сили ги правят почти равни на боговете.
Мер търси прехрана на улиците, краде каквото може, за да помогне на семейството си да оцелее, загубила е надежда за бягство от гетото, което е неин дом. Но когато по странен обрат на съдбата е наета като прислуга в двореца на кралското семейство, се случва нещо немислимо. Чудо. Катастрофа! Мер открива пред очите на благородниците и двамата принцове, че притежава тайнствена сила… Но как е възможно, когато кръвта ѝ не е сребърна?
Мер е отвлечена и затворена в двореца, а червената ѝ кръв е прикрита под рокли от муселин и бижута. Но зад бляскавите кулиси на разкоша дремят вражди и коварство, а в кралския двор клокочи вътрешна война – защото да властваш е опасна игра. На фона на интригите на благородниците действията на момичето ще отприщят жесток и смъртоносен танц, който ще изправи принц срещу принц – и Мер срещу собственото ѝ сърце.

Исках да прочета “Алена кралица” още преди да бъде преведена на български. Звучеше ми много интересно и когато разбрах, че книгата ще бъде издадена и на български нямах търпение да я прочета. Прочетох много положителни ревюта, но да си призная пренебрегвах отрицателните. Взех си книгата и очаквах “Алена кралица” наистина да е нещо страхотно, което ще ме остави без думи и ще се превърне в любима моя книга, но останах разочарована. Въпреки всичките усилия, които положих не успях да харесам книгата толкова, колкото ми се искаше.
“Алена кралица” определено не е лоша книга. Имаше места, които ми бяха интересни и такива, които не успяха да задържат вниманието ми. Струваше ми се, че действието се развиваше много бавно и имаше моменти, в които имах чувството, че нищо не се случваше и не беше много приятно.
Началото на книгата не ми беше особено интересно и прочетох трудно първите 50-60 страници, но си повтарях, че действието ще започне да се развива по-бързо и книгата ще стане по-интересна, все пак трябва да има причина всички да я харесват толкова много. Да, книгата стана по-интересна, но не толкова колкото очаквах.
Виктория Айвярд пише добре, но има нещо в начина ѝ на писане, което не успя да ме впечатли достатъчно и на места книгата ми беше трудна за четене. На места имаше прекалено много описания. Не успях да се докосна до света, който Виктория Айвярд е създала. Не вникнах в книгата и не се почувствах като част от света на Мер.

Не успях да харесам нито един от героите в “Алена кралица”. Никой не ми направи достатъчно силно впечатление, за да го запомня и харесам. Всеки герои има своите недостатъци, но тук ми се стори, че персонажите имат повече недостатъци, отколкото хубави черти. Ако все пак трябва да избера любимия си герой от книгата, мисля, че е Кал. Може би той ми беше най-симпатичен.

През цялото време подозирах какво ще стане на края и изобщо не се изненадах от начина, по който се развиха събитията. Буквално всичко беше пред очите ми и нямаше как да не го очаквам.

В книгата не се набляга на романтиката, което аз обикновено харесвам, но ми се струва, че “Алена кралица” щеше да ми е малко по-интересна, ако имаше повече романтика.

Въпреки всичко историята ми хареса и няма да се откажа от поредицата. Надявам се следващите книги да са по-хубави.

Като цяло книгата ми хареса, макар да ми липсваха доста неща и не успях да усетя атмосферата. “Алена кралица” отчасти ми напомняше на трилогията “Гриша” и мисля, че ще се хареса на феновете на “Сянка и кост”.

Leave a Reply