Ревю: “Декстър в мрака” от Джеф Линдзи

Издателство: Бард
Година на издаване: 2009
Страници: 320
Оценка в Goodreads: 3.5/5

В работата си като лабораторен следовател в Маями Декстър Морган е свикнал да вижда зли деяния… особено защото от време на време той сам ги извършва. Но щастливият живот на Декстър се обръща с главата надолу, когато го викат на необичайно смущаващо местопрестъпление в университетското градче. Мрачният странник на Декстър – мозъкът зад убийствените му умения –веднага усеща нещо смразяващо разпознаваемо и се скрива. За първи път в живота си Декстър е сам и открива, че го преследва истински зловещ противник. Междувременно той планира сватба и се опитва да се научи как да бъде втори баща на двете деца на годеницата си, които май също имат мрачни наклонности.
Страховит, ироничен и прелестно забавен, “Декстър в мрака” навлиза дълбоко в душата на един от най-свежите литературни герои напоследък.
 

Обожавам сериала по книгите на Джеф Линдзи. Сред любимите ми е и по някакъв начин е специален за мен. Разбрах за книгите, благодарение на сериала. Започнах да ги търся, но за съжаление първите книги са изчерпани и не успях да ги намеря никъде, въпреки голямото ми желание да ги прочета. Случайно се натъкнах на “Декстър в мрака”, докато бях във Велико Търново и задължително трябваше да си я взема. Не е първата книга от поредицата, но благодарение на сериала лесно се ориентирах в света на Декстър.
Сериалът ме накара да имам много големи очаквания за тази книга, защото обикновено книгите са много по-добри от филмите и да си призная останах разочарована. Книгата не беше лоша, хареса ми, но имаше още много какво да се желае.
Действието се развиваше бавно, а аз обичам бързоразвиващите се трилъри. Стори ми се, че всичко се проточваше безкрайно дълго и безсмислено. Може би заради бавното действие оставих книгата за няколко месеца, преди отново да изявя желание да я прочета. Взех я с мен, докато пътувам и благодарение на дългите часове път успях да я прочета. Мисля, че след половината книгата става по-интересна, но все пак тръпката ми липсваше и не успях да я усетя.

Много харесвам Декстър в сериала, но не успях да харесам героя в книгата, защото беше изключително изнервящ, дори понякога досаден, заради случващите се неща. Не беше от силните персонажи, а по скоро ми напомняше на уплашено кученце. Когато си взех книгата определено не очаквах да видя Декстър в такава светлина.

Сюжета не беше лош, но все пак едвам задържаше вниманието ми на места. Въпреки всичко убийствата в книгата все пак бяха измислени по интересен начин и бяха наистина заплетени. Убийствата определено бяха най-интересната част от цялата книга. Очаквах да видя Декстър на повече местопрестъпления и да разбера мислите на серийния убиец.

В “Декстър в мрака” разбираме повече за Мрачния странник, защото книгата беше основно фокусирана върху него. Джеф Линдзи е вмъкнал подобие на фантастичен елемент, който честно казано ме подразни. Сериалът и книгата нямат нищо общо. Не съм и очаквала да са еднакви или дори подобни, но определено обичам сериала много повече отколкото “Декстър в мрака”.

Мисля, че другите книги от поредицата са по-хубави, но за съжаление не мога да ги намеря. Джеф Линдзи пише хубаво, но все пак от време на време се отегчавах. Краят беше интересен и определено последните 50 страници задържаха вниманието ми и обръщах бързо страниците.

Като цяло “Декстър в мрака” не е лоша книга и определено бих прочела и останалите от поредицата, ако ми се отдаде възможността.

 

Leave a Reply