Ревю: “Синя кръв” от Мелиса де ла Круз

Синя кръвИздателство: СофтПрес

Година на издаване: 2012
Брой на страници: 232
Оценка в Goodreads: 5/5

Скайлър ван Алън никога не се е увличала по модните течения, от които се вълнуват съучениците й, нито пък е очаквала Джак Форс – най-готиното момче в гимназията, да прояви интерес към нея. Най-малко пък е предполагала, че точно в „Дюшен“ едно момиче ще бъде убито. Скайлър и Джак се заемат да разрешат случая, преди неизвестният убиец да вземе втора жертва, когато родителите им ги запознават със семейната тайна.

Оказва се, че също като своите несметно богати предшественици повечето ученици в елитната манхатънска гимназия „Дюшен“ са вампири със синя кръв. А с настъпването на всяко пълнолетие синьокръвните си спомнят предишните животи до първото прераждане.

Откъде идват? Кои са те? Паднали ангели, демони на мрака, кръвожадни чудовища или аристократи, облечени в пари и власт, превзели политическите центрове по света?

Отговорът е: всичко наведнъж!

Погледнете през очите на ученици, които тепърва се осъзнават като вампири със синя кръв. Вкусете от блясъка на Манхатън и мрака на една хилядолетна тайна.

 

Първо искам да се извиня, че не съм публикувала от доста време, но нямах възможност. Бях
заета покрай първите дни от новата учебна година, после пътувах до Гърция за една седмица и се върнах сега. Очаквайте нови реюта и публикации тази седмица.
Мислех да си оставя книгата за дългото пътуване до Гърция и да я започна по пътя, но реших да прочета няколко изречения от книгата и да видя дали ще ми хареса стила на писане на Мелиса де ла Круз. Книгата ме увлече и я прочетох за един ден и не успях да я взема с мен на пътуването ми.
Определено много харесах “Синя кръв”. Мелиса де ла Круз пише интересно и не мисля, че имаше място, на което да ми стане скучно и да ми се прииска да се откажа от книгата. Намирам я за наистина увлекателно четиво, което ме плени. Чувала съм и лоши отзиви за книгата, но те не повлияха на мнението ми и не ми попречиха да харесам “Синя кръв”.
Хареса ми новия поглед върху вампирите и колко интересно беше изграден света. Определено е нещо ново, което не очаквах от тази книга. Нямам търпение да прочета и втората книга. За съжаление издателството няма намерение да издава останалите книги от поредицата, но се надявам да размислят, защото “Синя кръв” бързо се превърна в книга, която много харесвам и не искам да оставям поредицата недочетена и много искам да я прочета цялата.
Действието не се развиваше много бързо, но това не беше проблем за мен. Обикновено не понасям книги със сюжет, който се развива бавно и просто ги оставям и може би ги прочитам след месеци, но има малко изключения, в които бавното действие не ми пречи и въпреки това книгата ми харесва и “Синя кръв” е от тези няколко изключения.
Харесах и героите, и сюжета. Определено препоръчвам книгата.

Leave a Reply