Ревю: Сбогуване: Опасни сънища книга 3 от Лиза Макман

Издателство: Пергамент Прес
Поредица: Опасни сънища
Година на издаване: 2012
Страници: 182
Оценка в Goodreads: 4/5

Ревюто ми за “Бдение” – книга първа от трилогията”Опасни сънища”

 

Ревюто ми за “Угасване” – книга трета от трилогията”Опасни сънища”

 

 

Джейни е завършила училище и прекарва лятото с Кабъл – момчето, в което е влюбена до полуда. Наясно е с бъдещето си и смята, че се е примирила с него. Но тя не може да повлече Кабъл със себе си, макар да знае, че е готов да остане с нея на каквато и да е цена. Джейни вижда само един начин да му даде живота, който той заслужава – тя трябва да изчезне. А това ще убие и двама им. След това се появява един непознат и мистерията, която забулва миналото й, започва да се разплита. Нещата придобиват злокобен обрат и изборът пред нея се оказва по-мрачен, отколкото си е мислила, че е възможно. Единствено тя трябва да реши кое е по-малкото зло, а времето, с което разполага бързо изтича…

 

След като вчера прочетох “Угасване”, веднага след нея започнах “Сбогуване”, защото бях пленена от историята. Трилогията е хубава, но не бих казала, че ми е от любимите и според мен имаше какво още да се желае от авторката. Не е кой знае какво, но става за убиване на времето, защото е написана по изключително лек начин, заради който не усещах, кога разлиствам страниците.
“Сбогуване” е добра като “Угасване”, но не е нещо повече. В третата книга имаше малко повече действие, отколкото в останалите две книги, но не ми беше толкова интересна колкото втората.
Героите в последната книга започнаха да ме дразнят. Джейни се държа глупаво през по-голямата част от времето. Донякъде ми се искаше да умре. Исках някой от главните герои да умре, за да стане нещо не чак толкова очаквано. Трилогията имаше изключително предвидим сюжет и това беше започнало да ме отегчава на места, защото не ставаше нищо изненадващо. Кабъл си остава един от най-безразличните за мен герои.
Не бих казала, че съм много доволна от края. Исках нещата да се развият по различен начин. Края на трилогията ми изглежда малко сух и донякъде незавършен. Мисля, че в тези книги можеше да се разкрие малко повече за дарбата на Джейни, вместо всички тези безсмислени диалози. Искаше ми се да разбера повече и героинята да научи на повече. Искаше ми се да я видя по-уверена в себе си. Не мога да кажа всичко, което искам, защото ще трябва да включа и спойлери.
Колкото и да не харесвам героите и да не се от любимите ми не искам да се разделям с тях. Определено няма да ми липсват толкова много като други, но все пак ако имаше още книги за тях, бих ги прочела с удоволствие.
Трилогията не е лоша и я препоръчвам на хора, които искат нещо по-леко и разтоварващо.

Leave a Reply