Ревю: Угасване: Опасни сънища книга 2 от Лиза Макман

Угасване: Опасни сънища Кн.2

Издателство: Пергамент Прес

Поредица: Опасни сънища
Година на издаване: 2012
Страници: 216
Оценка в Goodreads: 4/5

НЕ ВСИЧКИ СЪНИЩА СА СЛАДКИ… Ловецът на сънища Джейни Ханаган и приятелят й Кабъл откриват, че истинският живот може да бъде по-опасен от сънищата, които ги преследват. В гимназията „Фийлдридж” се случват тревожни неща, за които никой не говори. Когато обаче Джейни влиза в кошмара на една своя съученичка, тя се изправя лице в лице със злото и трябва да реши колко от себе си е готова да пожертва, за да го спре. Но нищо не се развива така както е било замислено и планът й да разбули самоличността на сексуалния хищник, който събира своята жътва, приема неочакван обрат. Предлагайки самата себе си като примамка, Джейни постепенно разбира, че някои кошмари като че ли никога не свършват…

*****
Ако сте чели ревюто ми за първата книга, знаете, че не ми хареса много и имаше още какво да се желае от нея. Въпреки всичко, реших да продължа с трилогията, главно защото вече я имах купена и след прочита на “Угасване” не съжалявам, че си я взех.
“Угасване” е едно много добро продължение на “Бдение”. Втората книга от трилогията ми хареса много повече от първата. “Угасване” беше в пъти по-интересна. Имаше повече вълнуващи моменти и места, които ме държаха под напрежение, които ми липсваха в “Бдение.
Харесва ми накъде отива трилогията. “Угасване” ми даде големи очаквания за “Сбогуване” и се надявам и последната книга да ме хареса, даже се надявам да ми хареса повече от тази и определено се надявам да не е като първата.
В първите две книги от поредицата определено ми липсват обрати и изненадващи моменти, които не съм предвидила. В “Угасване” и “Бдение” няма никакви обрати и всичко се развива прекалено перфектно и това ме дразни, защото обичам да оставам без думи когато чета и точно тези изненади правят книгите още по-интересни.
Започнах да харесвам главната героиня. Вдигна ми се в очите в тази книга. Джейни е готова да жертва себе си, за да може да помага на другите и точно тази жертвоготовност я издигна в очите ми. Въпреки обстоятелствата Джейни доказа, че е смела и готова да се бори. Все още си оставам безразлична към Кабъл. Той не направи нищо, с което да ме спечели. 
Тази корица ми харесва много повече от тази на първата книга. Като цяло книгата беше интересна и написана по-увлекателно от “Бдение”. Дори и да сте прочели “Бдние” и книгата да не ви е харесала, дайте шанс на “Угасване”, защото е много по-добра от първата книга и си заслужава прочита.

Leave a Reply