Ревю: “Пленница на смъртта” от Мег Кабът

Пленница на смъртта
Издателство: Ентусиаст
Поредица: Царството на Хадес
Година на издаване: 2013
Страници: 272
Оценка в Goodreads: 5/5
Пиърс се опитва да се върне към познатия ѝ живот отпреди инцидента, но ѝ е много трудно и се чувства едновременно част от този свят и отделена от него. Все пак тя никога не е сама, защото някой постоянно я наблюдава. Невъзможно е да избягаш от царството на мъртвите, когато някой там те иска обратно.

Сега тя се премества в друг град. Може би ще успее да започне на чисто в новото си училище. Може би ще престане да се страхува толкова много.

Но не може. Защото дори тук той я открива. Отчаяно иска да я върне обратно. Пиърс знае, че той не е ангел-хранител и тъмният му свят не е раят, но тя не може да остане настрана. Особено след като той се появява винаги когато най-малко го очакваш, но винаги когато Пиърс има най-голяма нужда от него.

Ако тя си позволи да продължи нататък, може да се озове обратно на мястото, от което се бои най-много – в подземния свят.

*****
Попаднах на книгата, когато беше на промоция и си я взех. Книгата е мъничка и се чете за един ден. Начинът на писане на Мег Кабът увлича и аз не успях да оставя книгата, докато не я свърших.
Действието се развива бързо. Сюжетът е нещо ново, което не съм срещала досега. Книгата ми беше интересна през цялото време. Нямаше моменти, в които да ми се прииска да я оставя и да започна да чета нещо друго или просто да спра да чета и да стои на рафта ми с месеци, преди да проявя желание да я взема отново. Историята задържа вниманието ми до края.
Главната героиня не беше от най-приятните и интересни, но не беше и толкова противна. Очаквам следващата книга с нетърпение, но за съжаление издателството няма да я издаде тази година, затова се надявам догодина да издадат и втората книга.
Бих казала, че книгата е лека и става за един ден, прекаран вкъщи. Дадох на книгата 5 звезди, защото не беше натоварваща и имах нужда да прочета нещо такова.
9397967Харесвам корицата. Толкова е красива! Много по-хубава е от оригиналната, която на мен не ми харесва. Няма как тази корица да не ми привлече вниманието. 
Атмосферата на книгата е тъмна, което трябва да се подразбира от факта, че главната героиня се е изправяла срещу смъртта. “Пленница на смъртта” е вдъхновена от мита за Хадес и Персефона. На мен ми харесва, защото си падам по по-мрачните истории и за мен това беше страхотно. Книгата не се фокусира много върху любовта между героите, но все пак си имаха и своите моменти. 
Може да се каже, че книгата беше предвидима, но това не ми попречи да я харесам. Препоръчвам книгата на хората, които искат нещо малко по-различно и книга, която да прочетеш просто за удоволствие.

Leave a Reply