Month: September 2015

September Wrap Up and October TBR

През септември успях да прочета седем книги. За мен това е добре, като се има предвид, че пътувах много и се стресирах заради училище. Съмнявам се, че ще имам възможността да прочета отново толкова книги през октомври, заради училище.
Какво прочетох през септември:
1. “Бдение” от Лиза Макман
2. “Угасване” от Лиза Макман
3. “Сбогуване” от Лиза Макман
4. “Първият гроб отдясно” от Даринда Джоунс
5. “Неутолимо желание” от Кресли Коул
6. “Синя кръв” от Мелиса де ла Круз
7. “Декстър в мрака” от Джеф Линдзи
Какво искам да прочета през октомври:
1. “Хекс хол” от Рейчъл Хокинс
2. “Демонично стъкло” от Рейчъл Хокинс
3. “В плен на магията” от Рейчъл Хокинс
4. “Маскарад” от Мелиса де ла Круз
5. “Вторият гроб отляво” от Даринда Джоунс
6. “Третият гроб отсреща” от Даринда Джоунс
Много ми се иска да прочета всички книги, които са в списъка ми за октомври, но имам много входни, за които се притеснявам сега и ми се струва, че няма да успея.
Очаквайте скоро ревю на “Декстър в мрака” от Джеф Линдзи.

Ревю: “Синя кръв” от Мелиса де ла Круз

Синя кръвИздателство: СофтПрес

Година на издаване: 2012
Брой на страници: 232
Оценка в Goodreads: 5/5

Скайлър ван Алън никога не се е увличала по модните течения, от които се вълнуват съучениците й, нито пък е очаквала Джак Форс – най-готиното момче в гимназията, да прояви интерес към нея. Най-малко пък е предполагала, че точно в „Дюшен“ едно момиче ще бъде убито. Скайлър и Джак се заемат да разрешат случая, преди неизвестният убиец да вземе втора жертва, когато родителите им ги запознават със семейната тайна.

Оказва се, че също като своите несметно богати предшественици повечето ученици в елитната манхатънска гимназия „Дюшен“ са вампири със синя кръв. А с настъпването на всяко пълнолетие синьокръвните си спомнят предишните животи до първото прераждане.

Откъде идват? Кои са те? Паднали ангели, демони на мрака, кръвожадни чудовища или аристократи, облечени в пари и власт, превзели политическите центрове по света?

Отговорът е: всичко наведнъж!

Погледнете през очите на ученици, които тепърва се осъзнават като вампири със синя кръв. Вкусете от блясъка на Манхатън и мрака на една хилядолетна тайна.

Continue reading

Ревю: “Неутолимо желание” от Кресли Коул

Издателство: Ибис

Година на издаване: 2015
Брой на страници: 342
Оценка в Goodreads: 5/5
Оригинално заглавие: A Hunger Like No Other
Потопете се в света на лора – обединение на безсмъртни създания, съществуващи в тайна от човечеството. Oт векове вампирите, ликаните и валкириите поддържат крехък съюз помежду си. С настъпването на Въздигането обаче удря часът митичните раси да се изправят една срещу друга и да поставят началото на нова ера.
Кралят на ликаните, Лаклен Макрийв, е воин, носещ у себе си неукротимия дух на вълка. След векове на изтезания в парижките катакомби, Лаклен най-сетне е свободен и търси своята партньорка – онази, която съдбата е предопределила да му бъде спътничка в безсмъртието и да му донесе утеха. Яростта му обаче се пробужда с нова сила, когато разбира, че любимата му е отчасти вампир, потомка на онези, които са подлагали тялото и душата му на неописуеми мъчения…
Крехката Емалин Трой, наследничка на две могъщи раси, е прекарала целия си живот под закрилата на своите лели валкирии, но сега най-после се заема да открие истината за покойните си родители. Но нежната красавица не е наследила нито студената логика на своя баща вампир, нито безстрашието на войнствената си майка валкирия. Докато търси истината за произхода си из улиците на Париж, Ема е пленена от обезумял ликан, който я обявява за предопределената си партньорка и я заставя да замине с него за наследствения му замък в Шотландия…

Continue reading

Ревю: “Първият гроб отдясно” от Даринда Джоунс

Currently Reading
Издателство: Ибис

Година на издаване: 2011
Брой на страници: 296
Оценка в Goodreads: 5/5

 

 

Великолепен дебютен роман, който жъне награди и който ни запознава с Чарли Дейвидсън, със странично занятие частен детектив и основно – жътвар на души

През 2009 година романът е отличен с наградата „Golden Heart“ в категория „Най-добър паранормален романс“

Чарли вижда мъртъвци. Точно така, тя вижда мъртъвци. Работата ѝ е да ги убеди „да влязат в светлината“. Но когато тези мъртъвци са починали при далеч не идеални обстоятелства (иначе казано, били са убити), понякога искат от Чарли да потърси сметка на лошите. Нещата се усложняват от изпълнените с гореща страст сънища на Чарли за някой, който я е следвал цял живот. Оказва се, че той май не е мъртвец. Нищо чудно да се окаже нещо съвсем различно…

Continue reading

Ревю: Сбогуване: Опасни сънища книга 3 от Лиза Макман

Издателство: Пергамент Прес
Поредица: Опасни сънища
Година на издаване: 2012
Страници: 182
Оценка в Goodreads: 4/5

Ревюто ми за “Бдение” – книга първа от трилогията”Опасни сънища”

 

Ревюто ми за “Угасване” – книга трета от трилогията”Опасни сънища”

 

 

Джейни е завършила училище и прекарва лятото с Кабъл – момчето, в което е влюбена до полуда. Наясно е с бъдещето си и смята, че се е примирила с него. Но тя не може да повлече Кабъл със себе си, макар да знае, че е готов да остане с нея на каквато и да е цена. Джейни вижда само един начин да му даде живота, който той заслужава – тя трябва да изчезне. А това ще убие и двама им. След това се появява един непознат и мистерията, която забулва миналото й, започва да се разплита. Нещата придобиват злокобен обрат и изборът пред нея се оказва по-мрачен, отколкото си е мислила, че е възможно. Единствено тя трябва да реши кое е по-малкото зло, а времето, с което разполага бързо изтича…

 

Continue reading

Ревю: Угасване: Опасни сънища книга 2 от Лиза Макман

Угасване: Опасни сънища Кн.2

Издателство: Пергамент Прес

Поредица: Опасни сънища
Година на издаване: 2012
Страници: 216
Оценка в Goodreads: 4/5

НЕ ВСИЧКИ СЪНИЩА СА СЛАДКИ… Ловецът на сънища Джейни Ханаган и приятелят й Кабъл откриват, че истинският живот може да бъде по-опасен от сънищата, които ги преследват. В гимназията „Фийлдридж” се случват тревожни неща, за които никой не говори. Когато обаче Джейни влиза в кошмара на една своя съученичка, тя се изправя лице в лице със злото и трябва да реши колко от себе си е готова да пожертва, за да го спре. Но нищо не се развива така както е било замислено и планът й да разбули самоличността на сексуалния хищник, който събира своята жътва, приема неочакван обрат. Предлагайки самата себе си като примамка, Джейни постепенно разбира, че някои кошмари като че ли никога не свършват…

*****
Ако сте чели ревюто ми за първата книга, знаете, че не ми хареса много и имаше още какво да се желае от нея. Въпреки всичко, реших да продължа с трилогията, главно защото вече я имах купена и след прочита на “Угасване” не съжалявам, че си я взех.
“Угасване” е едно много добро продължение на “Бдение”. Втората книга от трилогията ми хареса много повече от първата. “Угасване” беше в пъти по-интересна. Имаше повече вълнуващи моменти и места, които ме държаха под напрежение, които ми липсваха в “Бдение.
Харесва ми накъде отива трилогията. “Угасване” ми даде големи очаквания за “Сбогуване” и се надявам и последната книга да ме хареса, даже се надявам да ми хареса повече от тази и определено се надявам да не е като първата.
В първите две книги от поредицата определено ми липсват обрати и изненадващи моменти, които не съм предвидила. В “Угасване” и “Бдение” няма никакви обрати и всичко се развива прекалено перфектно и това ме дразни, защото обичам да оставам без думи когато чета и точно тези изненади правят книгите още по-интересни.
Започнах да харесвам главната героиня. Вдигна ми се в очите в тази книга. Джейни е готова да жертва себе си, за да може да помага на другите и точно тази жертвоготовност я издигна в очите ми. Въпреки обстоятелствата Джейни доказа, че е смела и готова да се бори. Все още си оставам безразлична към Кабъл. Той не направи нищо, с което да ме спечели. 
Тази корица ми харесва много повече от тази на първата книга. Като цяло книгата беше интересна и написана по-увлекателно от “Бдение”. Дори и да сте прочели “Бдние” и книгата да не ви е харесала, дайте шанс на “Угасване”, защото е много по-добра от първата книга и си заслужава прочита.

Ревю: “Гондолата на времето” от Ева Фьолер – разтоварващо и забавно четиво

Издателство: Ибис
Година на издаване: 2015
Брой на страници: 374
Оценка в Goodreads: 4.5/5
Седемнайсетгодишната Ана прекарва лятната си ваканция във Венеция. По време на една от разходките си из града вниманието й е привлечено от червена гондола. Странно. Не са ли всички гондоли във Венеция черни? Когато няколко дни по-късно Ана посещава известната Историческа регата, в навалицата е бутната във водата и е спасена от изключително чаровно младо момче, което я издърпва в… червената гондола. И преди Ана да успее да слезе и да се върне обратно на кея, изведнъж въздухът около нея започва да трепти и светът пред очите й изчезва…

Когато идва отново на себе си, Ана разбира, че годината е 1499-а. Не й остава нищо друго освен да се справи със ситуацията, в която се е озовала. Но всеки един ден е истинско изпитание – без козметика, без топла вода и медикаменти и най-вече без връзка с интернет и любимия й айпод. Междувременно Ана търси начин да се върне обратно в настоящето и докато се опитва да разреши загадката около пътуването си във времето, непрестанно попада на Себастиано, мистериозното момче от гондолата. Скоро тя разбира, че озоваването й в миналото всъщност съвсем не е случайно…

Пресъздавайки прекрасно живота във Венеция през XV век, подправена с романтика и поднесена с изключително чувство за хумор, историята ще ви завладее от първата страница и ще задържи интереса ви до последната.

*****
Имах големи очаквания за книгата. Исках да прочета нещо забавно, разтоварващо и увлекателно. Този път високите ми очаквания към дадена книга бяха оправдани! Безкрайно съм щастлива, че прочетох “Гондолата на времето”, защото книгата си заслужава всяка отделена минута. 
Книгата се чете на един дъх, заради невероятният и лек начин на писане на Ева Фьолер. Авторката те завлича в 15 век, заедно с главната героиня и докато четеш оставаш там, откъснат от реалния свят. Харесва ми, че нямаше скучни и сухи описания, които да ми попречат да се насадя на книгата. Диалозите бяха хубави и нито веднъж книгата не ми доскуча, а напротив. След всяка прочетена страница искам да чета още и още.
Действието не се развиваше много бързо, но за сметка на това имаше доста забавни и напрегнати моменти, които ме накараха да разлиствам бързо страниците. Имаше както някой очаквани, така и неочаквани моменти, които наистина не бях предвидила. Благодарение на Ева Фьолер научих някои неща за Венеция и за живота в миналото, който авторката се беше постарала да изобрази по най-правдоподобния начин. Според мен ѝ се е получило, защото наистина успях да се потопя в ежедневието на хората от 15 век.
Едно нещо, което не ми хареса в книгата беше, че нямаше почти никакви описания на Ана – главната героиня. Може би аз съм ги проспала и съм се разсеяла, но разбрах какъв цвят са очите ѝ на 173 страница, а какъв цвят е косата ѝ на 223 страница. Да, записах си страниците. Ако някой се чуди, очите на Ана са сини, а косата ѝ е златиста. Човек може да се досети и от корицата, но е имало и случай, в които човека на корицата няма нищо общо с това, как изглежда героя. Обожавам корицата! Издателство Ибис са се постарали книгата да изглежда добре. 
“Гондолата на времето” отчасти засягаше и теми като зависимостта на тийнейджърите от технологиите. Това беше споменато за кратко време, но нямаше как да не обърна внимание. 
Ана ми беше симпатична, макар че на места постъпваше малко глупаво, дори комично, но това не ми беше проблем. Бързо се приобщи в 15 век. Нямаше друг избор, но ако аз бях на нейно място със сигурност нямаше да бъда наред и щях да откача. Винаги съм харесвала книги, филми и сериали, които засягат темата за пътуване във времето. В 21 век Ана се държи като нормална тийнейджърка. Изпраща съобщения и използва айпода си. Но когато отиде в 15 век се изправи срещу всички трудности и проблеми, които ѝ се изпречеха. Наистина не ѝ беше лесно, но Ана се справи. Ана я беше грижа за хората, с които се запозна докато беше в миналото, както и за тези от нейното време. 
Докато Ана все още беше в 21 век си разменяше съобщения с приятелката си Ванеса. Наистина се надявам в другите книги да се запознаем с Ванеса, защото имам усещането, че ще е страхотен герои. Водя си изводите от няколко нейни съобщения, но това не ми пречи да се надявам.
Харесва ми, че действието се развива във Венеция. Посетих града миналата година и е страхотен! Атмосферата и всички малки улички са просто невероятни! Определено искам отново да посетя града. В книгата малко ми се губеше венецианската атмосфера, която всъщност е толкова пленителна. 
Хареса ми края на книгата. Беше предвидим, но това не ми попречи да се радвам на последните няколко страници. Книгата се състои от пролог, четири части и епилог и няма глави. Това ми хареса, но също така ми беше някак странно да няма глави.
Докато четях ревю преди известно време за “Гондолата на времето” прочетох спойлер. Надявах се, че в ревюто няма да има спойлери. Никъде не беше написано, че ревюто съдържа спойлери, но още с първите няколко изречения успях да разбера нещо, което предпочитам да не бях разбирала. Веднага след въпросния прочетен спойлер затворих страницата с ревюто и започнах да съжалявам, че бях почнала да го чета.
“Гондолата на времето” е една невероятна книга, от която останах с много добри впечатления и я препоръчвам горещо. Нямам търпение да разбера какво ще се случи в другите книги и какво ще стане с героите.

Post Archive:

Page 1 of 2 1 2