Ревю: Трилогията “Нощна сянка” от Андреа Креймър

Currently Reading


Тя може да контролира глутницата си,
но не и сърцето си…

Кала Тор винаги е знаела какво я очаква: след като завърши гимназията „Маунтин Скул”, тя ще бъде партньорка на алфа вълка Рен Ларош, ще се бие рамо до рамо с него, ще управлява тяхната глутница и ще брани свещените места на Пазителите. Ала когато нарушава законите на своите господари, спасявайки живота на красиво човешко момче, излязло на излет в планината, Кала започва да поставя под съмнение предначертания си път, своето съществуване и дори света, който познава. Ако последва сърцето си, може да изгуби всичко, дори живота си. Струва ли си да плати най-високата цена за забранената си любов?

*****
Първо ще кажа, че започнах първата книгата с доста ниски очаквания. Бяха ми казали, че не е много хубава и сигурно няма да ми хареса. Да си призная рецензията не ме грабна и не ми хареса как звучи. Въпреки това реших да прочета “Нощна сянка” и останах изненадана, колко много ми хареса книгата.

Сюжета не беше лош. Като цяло в първата книга не беше нищо особено. Основното нещо, което задържа вниманието ми до края на книгата беше начинът, по който Андреа Креймър пише. Книгите са написани увлекателно. На места имаше описания, които ми идваха в повече. С всяка следваща книга сюжета става все по-добър.

Най-малко ми хареса “Кървава роза” – третата книга от трилогията. Имах чувството, че действието се развиваше по-бавно от другите две книги и любовният триъгълник в “Кървава роза” ме побъркваше. Обикновено не обръщам особено голямо внимание на любовните триъгълници. Да, досадни са, но този път едва издържах.

Не мога да реша дали харесвам повече “Нощна сянка” или “Вълче биле”, защото прочетох и двете книги за по ден, увлечена от историята. Но накрая отново останах разочарована от последната книга. Не знам защо някои автори обичат да прецакват поредиците си с последната книга, въпреки че останалите книги са много хубави и интересни.

Currently ReadingНе бих казала, че съм особено доволна от края на трилогията. Да, беше нещо неочаквано, заради което ми се прииска да се разкрещя на Андреа Креймър. Като цяло ми хареса как свърши, но имам усещането, че можеше да е и много по-добре. Въпреки, че имам смесени чувства към начина, по който трилогията свърши, не бих казала, че съм разочарована.

В книгата имаше много обрати и неща, които аз не очаквах. Често се изненадвах от случващите се събития. Обичам неочакваните обрати, а в трилогията имаше такива.

Харесвам Кала. Макар че имаше моменти, в които ме дразнеше адски много, героинята ми допадна. Хареса ми характера ѝ и че не се предаваше, когато се изправи пред трудност. Кала има борбен дух, който ме накара да я харесвам още повече. Шей ми беше симпатичен още от началото. Харесвах го много повече от Рен, който едва понасях. Имаше много нови герои във втората книга, които много ми допаднаха. Хареса ми връзката на героите в глутницата

Книгите от трилогията “Нощна сянка” са леки и приятни за четене. Дадох на първата и втората книга 5/5 звездички в Goodreads, а на третата 4/5.

Leave a Reply