Ревю: “Сянка и кост” от Лий Бардуго


Заобиколена от врагове, някога могъщата Равка е разделена на две от Долината на смъртната сянка, ивица от почти непрогледен мрак, населена с чудовища. Сега съдбата ѝ лежи на плещите на самотно осиротяло момиче.

Алина Старков не е видяла добро в живота си. Но когато полкът ѝ е атакуван на ръба на Долината и най-добрият ѝ приятел е смъртно ранен, Алина открива в себе си неподозирана сила, която не само ще спаси живота ѝ, но и може би е ключът към обединяването на раздираната от войни страна. Откъсната от всичко, което познава, Алина е отведена в двореца, за да бъде обучена за Гриша, част от магьосническия елит, предвождан от тайнствения Тъмнейший.

Но този великолепен свят не е това, което Алина е очаквала. Мракът напредва, страната разчита на неосъзнатите ѝ сили, а тя ще трябва да се изправи пред тайните на Гриша… и пред тайните на сърцето си.

*****
Още с първите страници “Сянка и кост” ме отнесе в друг свят, който беше изпълнен с безброй интересни моменти. Започнах книгата без да знам абсолютно нищо за нея. Не знаех нищо за героите или сюжета. Просто исках да се потопя в нещо ново и изненадващо. Останах изненадана колко много ми хареса книгата, като се има предвид, че не бях чела ревюта и нямах мнението на никои. Обичам когато остана приятно очарована от книга, за която не знам нищо, но съм имала и доста разочарования. За щастие “Сянка и кост” от Лий Бардуго не е от тях.
Авторката пише по много приятен и лек начин. Докато се усетя, че съм се задълбочила в книгата, вече съм прочела 15-20 страници. Нямаше нито един момент, в който да ми се прииска да оставя книгата.
Действието се развива бързо и на мен това ми харесва, защото съм почитателка на бързо развиващите се книги. Имаше доста неочаквани, както и очаквани моменти. Някой обрати ми дойдоха като гръм от ясно небе и трябваше да спра да чета и просто да се взирам в страницата няколко мига, преди да осмисля прочетеното и да продължа нататък.
Харесвам героите и не искам да идва края на трилогията, защото ще трябва да се разделя с тях завинаги, а не само за няколко дена или седмици. 
Още от началото харесах Алина. На моменти беше доста дръзка и това ми допадна. Беше готова да се бори, а не да се откаже. Не ми хареса, че се съмняваше прекалено много в себе си на места. В началото не харесвах особено Мал, но към края на книгата започнах. Все още има нещо в него, което ме дразни и не знам какво е. Надявам се в следващите книги да ми стане по-приятен. Не знам дали съм единствената, но името Тъмнейший ми звучи много глупаво. Просто реших да споделя.
Книгата определено ми хареса и задържа вниманието ми през цялото време. Определено ще прочета и другите две книги скоро и се надявам да са дори по-хубави от тази, защото съм сигурна, че ме очакват още изненади и неочаквани обрати.
Сдобих се с първата и последната книга съвсем случайно. Нямах намерението да си ги вземам, защото не са привличали вниманието ми в книжарницата. Бях в Царево и видях, че придават списание Браво с книга и видях, че книгата беше “Падение и подем”. Не знаех, че е третата книга, докато не проверих в интернет и честно казано останах разочарована, защото нямах първите две от поредицата. Когато се прибрах намерих списанието с “Сянка и кост” и бях безкрайно щастлива. Втората книга все още липсва, но се надявам скоро да си я взема.

Leave a Reply