Month: August 2015

August Wrap Up & September TBR

През месец август прочетох 12 книги, което не е много зле, но ми се искаше да бяха повече, защото този месец почваме училище и не знам какво време ще ми остава за четене. Изключително много съжалявам, че не успях да се възползвам от промоцията на Ciela, защото си бях харесала няколко книги, но пък си поръчах три книги от emag, които днес трябва да пристигнат и нямам търпение да ги прочета. Книгите са от трилогията “Опасни сънища” – “Бдение”, “Угасване” и “Сбогуване”. Дано да ги харесам.

Какво прочетох този месец:

  1. “Сянка и кост” от Лий Баруго – ревю
  2. “Престол и щурм” от Лий Бардуго – ревю
  3. “Падение и подем” от Лий Бардуго – ревю
  4. “Момиче за сто долара” от Робърт Паркър
  5. “Нощна сянка” от Андреа Креймър – ревю
  6. “Вълче биле” от Андреа Креймър – ревю
  7. “Кървава роза” от Андреа Креймър ревю
  8. “Клубът на мъртвите” от Шарлейн Харис
  9. “Мъртви за света” от Шарлейн Харис
  10. “Мъртви на прага” от Шерлейн Харис
  11. “Марли и аз” от Джон Гроган
  12. “Гондолата на времето” от Ева Фьолер
Мисля да дочета книгите, които имам и така и не съм завършила. Засега не съм напълно сигурна, какво ще чета през септември, но ето някои от книгите, които са в списъка ми:

“Бдение” от Лиза Макман
“Угасване” от Лиза Макман
“Сбогуване” от Лиза Макман
“През вселената” от Бет Ревис

“Декстър в мрака” от Джеф Линдзи
“Кървава луна” от Бенджамин Пърси
“Последната игра: Поканата” от Джеймс Фрей и Нилс Джонсън-Шелтън

Ревю: “Падение и подем” от Лий Бардуго – невероятен финал на трилогията “Гриша”

Currently Reading

Издателство: Егмонт
Година на издаване: 2014
Брой на страници: 368
Оценка в Goodreads: 5/5

Ревюто ми за “Сянка и кост” – книга първа от трилогията”Гриша”
Ревюто ми за “Престол и щурм” – книга втора от трилогията “Гриша”
Тъмнейший управлява Равка от трона си в сенките. А, дълбоко скрита в лабиринта от древни тунели и пещери, силите на Алина са отслабени. Плановете й обаче са да се възстанови колкото се може по-бързо и да се впусне в преследването на неуловимия феникс. Надеждата й е, че принцът беглец е все още жив.

Алина ще трябва да създаде нови съюзи и да преглътне стари вражди. Но докато разкрива тайните на Тъмнейший, тя ще повдигне и булото на минало, което завинаги ще промени представата й за тяхната връзка и за силата, която самата тя притежава.

Спиращ дъха финал на една красива и завладяваща история.

*****
Часът е три през нощта, Преди малко завърших книгата и още не мога да осмисля станалото и да се съвзема от книгата. Очите ми са подпухнали, защото плаках като бебе. Чувствам се като Джулиет. Книгата наистина ми въздейства и мисля утре да не правя нищо цял ден и ще се възстановявам от края на трилогията.

Определено “Падение и подем” е любимата ми книга от трилогията. Беше най-интересна и вълнуваща. Сълзите ми също допринасят доста за любовта ми към “Падение и подем”. Една невероятна книга, която определено трябва да се прочете. Ако плача на книга, значи е хубава.

В тази книга започнах да харесвам Алина след като беше паднала в очите ми в “Престол и щурм”. Хареса ми промяната на героинята от първата книга до третата. Колко по-силна и уверена стана Алина. Допада ми бялата ѝ коса.

Мал също се вдигна в очите ми в “Падение и подем”. През по-голямата част от времето не беше досадното момче, с което бях свикнала във втората книга. Както всички останали герои в книгата и Мал претърпя добри промени.

Не съм много доволна от начина, по който свърши книгата. Имах съвсем различни очаквания за края, които знаех, че няма да станат, но това ми дойде малко в повече. Определено очаквах нещо друго, но не и това. Последните няколко страници наистина ме трогнаха. Колкото и да ми се искаше не успях да сдържа сълзите си, защото това, което направиха успя да ме докосне и тогава осъзнах, че края е много добър така, както е написан, но все пак имам някои възражения.

Имаше някои обрати, които определено не очаквах и не можех да направя нищо, освен да стоя над книгата и да казвам някой неприлични думички. “Падение и подем” е книга изпълнена с напрежение и неочаквани моменти. Наистина се насладих на книгата и я харесах много. Лий Бардуго е определено една много жестока жена, но затова обичам книгата. Надявам се да се е почувствала страхотно, докато е убивала и наранявала любимите ми герои.

Колкото и досадни да бяха главните герои от време на време, все пак не искам да се разделям с тях и света на Гриша. Беше ми много интересно да чета през какво преминават, за пречките, с които се сблъскват и за любовта между героите. Не ми се иска това да е краят, но ще трябва да се сбогувам с книгата и героите. Дори и да препрочета трилогията, тръпката и усещането няма да са същите.

Трилогията “Гриша” определено не е за изпускане и трябва да се прочете. За пореден път се изумявам колко добре Бардуго е създала света и колко бързо разлиствах страниците. Не знам защо не прочетох трилогията по-рано. Трилогията “Гриша” е страхотна и я препоръчвам на всички любители на фентъзито, които искат да четат за един много добре изграден друг свят.

Книги, които искам да прочета

Наскоро направих пост “Книги, които нямам търпение да прочета”, но реших да напиша още един пост за някои книги, които искам да прочета. 
“Под купола” от Стивън Кинг

Може би вече повече от година искам да прочета книгата, но все не стигам до нея. Казаха ми, че сериала е хубав и ще ми хареса, но преди да го гледам задължително трябва да прочета книгата. Увериха ме, че ще ми хареса и се надявам да е така. Не знам нищо за книгата, освен очевидното и нямам никаква идея какви са героите и какво ще се случи. Обичам да чета книги, чиито резюмета не съм чела, защото така определено оставам изненадана на места, които са написани в резюмето.

Триумфът на сукубата
“Триумфът на сукубата” от Ришел Мийд

В началото на годината прочетох първата книга от поредицата и ми хареса и искам да разбера какво ще се случи, но все намирам други книги за четене и отлагам прочитането на втората книга. “Академия за вампири” и “Кръвни връзки” определено ми харесват повече откъм герои и сюжет, но все пак Ришел Мийд не е за подценяване. 
Първият гроб отдясно“Първият гроб отдясно” от Даринда Джоунс
Не съм чувала мнения за книгата, но ми изглежда изключително интересна и искам да я прочета. Не знам какво да очаквам от “Първия гроб отдясно” и този път мисля да не започвам книгата с прекалено големи очаквания, както правя обикновено, но все пак се надявам на нещо интересно и забавно.
РЕЛИКВИТЕ НА СМЪРТНИТЕ: Град на паднали ангели

“Ангел с часовников механизъм” от Касандра Клеър

Чела съм “Град от Кости” и знам, че Касандра Клеър пише по много добър начин и умее да изгражда добре героите си. Казаха ми, че “Адски устройства” са по-интересни от “Реликвите на смъртните” и се надявам книгите да ми харесат. Догодина излиза сериала по “Реликвите на смъртните”, за който нямам търпение и ще трябва да дочета поредицата преди да излезе.
Напоследък ми се чете някое леко и забавно любовно романче, така че ако имате предложения ще се радвам да споделите в коментарите. Не съм на ти с любовните романи, защото по принцип не чета такива.

Cinderella Book Tag

Видях тага в tumblr и реших да го направя.

Злите доведени сестри – Книга с герой, който мразиш

Джулиет от “Разбий ме”

Не бих казала, че я мразя, защото не мразя герои, но ми беше много неприятна. Все още не съм прочела последната книга от трилогията, но в първите две Джулиет ме побъркваше и беше непоносима.
Принцът – Книга с герой, който е джентълмен
Дориан от “Стикленият трон”
Въпреки, че не е от любимите ми герои в поредицата, донякъде го харесвам и бих казала, че се държи като джентълмен. 

Пепеляшка – Герой, който е грациозен, мил и упорит
Кала от “Нощна сянка”
Героиня, която въпреки, че на моменти се държеше много глупаво и ми лазеше по нервите, все пак харесвам. 
Феята кръстница – Герой, който винаги има някой да се грижи за него
Суки от “Истинска кръв”
Въпреки, че много харесвам поредицата и я прочетох с голямо удоволствие, така и не харесах много Суки. Винаги имаше някой, който вървеше след нея и ѝ помагаше. Не бих казала, че Суки е от слабите и хленчещи героини, но винаги имаше кой да се грижи за нея.

Полезните създания – Нещо, което те прави щастлива, когато си тъжна
Винаги когато съм тъжна вземам някоя книга и настроението ми се подобрява. Няма значение каква е книгата, важното е да ме накара да се почувствам по-добре.

Пепел – Книга, за която не ти пука
“Сълза” от Лорън Кейт
Една от най-лошите книги, които някога съм чела. Бавно развиващо се действие и скучни герои. Не бих продължила поредицата, отказвам се с първата книга, която едвам прочетох.

Тиквата – Герой, който се е променил
Сидни от “Кръвни връзки”
Промяната в Сидни от първата до последната книга в поредицата е огромна. Героинята осъзна и разбра толкова много неща, за които е била сляпа преди. Книгите от поредицата са едни от любимите ми, а Сидни е от любимите ми герои.

Невъзможно – Книга с край, който не си очаквала
“Кървава роза” от Андреа Креймър
Определено не очаквах това развитие на нещата.

Просто дишай – Нещо, което те вдъхновява да си смела
Силните героини, които не се отказват и преследват целите си.

И заживели щастливо – Книга с перфектен край
“Рубиненият кръг” от Ришел Мийд
Дори не мисля да коментирам. За мен поредицата завърши страхотно.
Тагвам всички, които искат да го направят.

Ревю: “Престол и щурм” от Лий Бардуго

Книга втора от трилогията “Гриша”

Издателство: Егмонт
Година на издаване: 2013
Брой на страници: 400

Оценка в Goodreads: 4/5

Мракът е навсякъде. Тъмнейший оцелява след Долината на смъртната сянка, придобивайки страховити нови сили и ужасяващ план, който ще предизвика границите на познатия свят.
Алина се завръща в страната, от която е избягала, решена да се бори с тъмните сили, надвиснали над Равка. Нови приятели, стари врагове, спиращо дъха приключение и опияняваща романтика, откриват свят, в който магията властва над всичко.

***
“Престол и щурм” или както ми харесва да наричам книгата – поредното разочароващо продължение. Обожавам “Сянка и кост” – първата книга от трилогията. Нямах търпение да прочета втората и при първия случай, който ми се отдаде отидох да си взема “Престол и щурм”. Започнах книгата много ентусиазирана и отново с прекалено големи очаквания, Трябва да спра да се надявам, че вторите книги ще са добри колкото първата, дори и по-хубави. Наистина съм много разочарована от “Престол и щурм”.
Въпреки разочарованието ми, че високите ми очаквания не са оправдани, книгата все пак ми хареса. Имаше много недостатъци, но все пак светът, който Лий Бардуго създава ми харесва и не мога да отрека, че и в тази книга на моменти бях пленена от него.
В началото книгата не ме грабна и започнах да се чудя какво става и защо не мога да вникна в нея, след като прочетох първата толкова бързо и лесно. Първите 100 страници ми бяха трудни за четене. Не знам защо. Донякъде имах чувството, че нищо не се случва, но в същото време се случиха доста неща. След тези 100 страници книгата ми стана интересна. Но след известно време отново изгубих интерес и отново ми стана трудно да чета. Последните 30-40 страници спасиха положението и през времето, в което ги четях не можех да оставя книгата.
Имах чувството, че действието в тази книга се развиваше много по-бавно отколкото в “Сянка и кост”. Усетих някакъв застой на събитията и може би заради това не успях наистина да вникна в книгата. Очаквах да се случат много повече неща в “Престол и щурм”, да има повече екшън, но уви не стана така.
В тази книга Мал и Алина успяха да ме издразнят много пъти. Като се започне от взаимоотношенията им и се стигне до характера. Харесах Алина в “Сянка и кост”, но в “Престол и щурм” ми се искаше да я ударя многократно. На места постъпваше много глупаво и това ме изнервяше. Мал беше по-поносим, но с него и в първата книга не се разбирахме много добре. В “Престол и щурм” има нови герои, които на мен ми допаднаха адски много. След всичко, което стана все още имам някакви симпатии към Тъмнейший. Има нещо в героя, което просто ме привлича.

Краят определено беше най-интересната част от книгата, но не ми хареса как свърши самата книга. Не съм и очаквала да завърши по най-предсказуемия начин, но това, което се разбра в последните няколко страници ме остави без думи и нямам никаква идея какво ще стане в “Падение и подем”. Да, имам няколко теории, но ще ги запазя за себе си. Последните 20 страници ги прочетох на един дъх и исках още.

След като видях колко жестока може да бъде Лий Бардуго, имам чувството, че нещо лошо ще се случи в третата книга. Не мисля, че е спойлер, ако кажа, че имам чувството, че някой ще умре.

След прочита на “Престол и щурм” ще си взема малко почивка от трилогията Гриша. Искам да прочета и третата книга скоро, но няма да е точно сега. Преди нея ще прочета “Гондолата на времето”, за която четох толкова много позитивни ревюта и сега мога само да се надявам, че не съм се подвела. Отново имам високи очаквания, които не съм сигурна дали трябва да имам.

Книги, които нямам търпение да прочета

Реших да направя пост с няколко от книгите, които много искам да прочета и то в най-скоро време. 

Queen of Shadows (Throne of Glass, #4)

“Queen of Shadows” от Сара Дж. Маас
Книгата все още не е излязла и на английски, но откакто прочетох “Огнената наследница” нямам търпение да прочета четвъртата книга от “Стъкленият трон”. Поредицата е една от любимите ми. Искам да разбера какво ще се случи и отново да се потопя в света на Селена. След всяка прочетена книга от тази поредица оставам без думи и искам още, но ми се налага да чакам.
Показва се „Capture MO.JPG““Орденът на ясновидците” от Саманта Шанън
След като наскоро получих първата книга – “Сезонът на костите” като подарък, а след прочита на книгата останах приятно изненадана от новия свят, в който бях въвлечена от Саманта Шанън. Сега имам огромно желание да прочета и “Орденът на ясновидците”. Надявам се втората книга да е по-хубава от първата, защото не искам авторката да развали поредицата само след една хубава книга.
Ревюто ми за “Сезонът на костите”
 “Алена кралица” от Виктория Айвярд
Книгата излезе преди няколко дена на български и има нещо, което ме привлича, въпреки, че не съм чела цялата анотация и българската корица не е от най-хубавите. Почти съм сигурна, че книгата ще ми хареса, въпреки че не знам почти нищо за нея, освен основното. Искам да си я купя и да я прочета колкото се може по-скоро. Имам прекалено големи очаквания за “Алена кралица” и няма да се изненадам, ако отново остана разочарована, заради тях.
15861491“The Fall of Five” от Питакъс Лор
“The Fall of Five” е четвъртата книга в поредицата “Заветите на Лориен”. Все още не е преведена на български и нямам никаква идея дали издателството възнамерява да продължи да издава поредицата. Сред любимите ми и не искам да остане прочетена само до третата книга. Трябва да разбера какво ще се случи с героите и накъде ще отиде историята.
Ревюто ми за първите три книги от поредицата “Заветите на Лориен”

Ревю: “Чужди очи” и “Чуждо влияние” от Джил Хатауей

Вий Бел страда от нарколепсия. Но по време на припадъците си тя не заспива, а се плъзва в главите на други хора и вижда през очите им. Един ден Вий се озовава в главата на убиец, стоящ над тялото на мажоретка. Скоро още една от мажоретките в училището е мъртва. Всеки е заподозрян. Докато се опитва да контролира ужасната си “дарба” и да разбере кой е убиецът, Вий попада в мрежа от тайни, лъжи и опасности.


*****
“Чужди очи” и “Чуждо влияние” са две много интересни книги, които прочетох с голямо удоволствие.

Нека започна от необикновени сюжет, който ме остави без думи. Никога преди не съм срещала нещо подобно или дори близо до него. Дарбата на Вий е нещо, което ме привлече още повече в книгите. Веднага когато прочетох резюмето, си казах, че трябва да прочета книгите, защото звучи обещаващо. Не останах разочарована, нито от сюжета, нито от героите. Книгите са около 220 страници и се четат лесно и бързо. Джил Хатауей смесва фентъзи и трилър, с криминални елементи. Това прави книгата още по-добра и задържаща вниманието до последно.

Джил Хатауей е успяла да предаде дарбата на Вий по един много добър начин. Пише умело и увлекателно и заради това харесах “Чужди очи” и “Чуждо влияние” толкова много. Хатауей е изпълнила книгите с неочаквани обрати и събития, които ме оставиха без думи. По никакъв начин не очаквах края на “Чужди очи” и определено останах много изненадана докато четях. Книгите са само две. Определено искам да прочета повече за света на Вий, но оставам разочарована.

Харесах Вий, която постоянно се бореше със странната си дарба и когато в живота ѝ се появиха още пречки и затруднения, тя продължи напред, а не се предаде. Вий е от силните героини, които са преживели много. Още една причина да я харесам беше розовата ѝ коса.

В първата книга имаше любовен триъгълник, който не беше от най-дразнещите. Покрай всички убийства и събития, нямах време да му обърна внимание, защото бях погълната от въпроса “Кой е убиецът?”.

Книгата е нещо различно, от това което съм чела досега. Търсила съм подобни книги, но не успях да намеря. Ако знаете подобни книги, които включват убийци, кръв и обрати, ще се радвам да споделите с мен в коментарите.

Post Archive:

Page 1 of 3 1 2 3