Top 5 Friday: Series I won’t finish

От доста време се оплаквам, че нямам какво да чета, а всъщност имам много книги, които съм започнала и не съм довършила и сигурно никога няма да прочета, защото не ми харесват. Има някои книги, които прочетох, защото донякъде бях любопитна какво ще се случи и просто нямах нищо друго интересно за четене. 

Имам някой започнати поредици, които няма да дочета, защото много често авторите просто решават да развалят поредицата след някоя книга и аз се ядосвам. Има и поредици, които просто са си скучни и не искам и да виждам книгите.
 
1. “Делириум” от Лорън Оливър
 
Взех си книгата след устния изпит по английски и седнах на пейка в парка, за да чета, докато по-голямата част от класа все още беше в училище и се молеше да си вземе изпита. Започнах книгата с много големи очаквания. Очаквах нещо по-свежо и забавно. Написано по увлекателен начин.
Останах разочарована. Книгата ми хареса. Не беше лоша, но според мен можеше да бъде написана много по-добре.
“Делириум” е хубава книга, но не успя да привлече и задържи вниманието ми и честно казано, никак не съм любопитна какво ще се случи по-нататък с Лена и Алекс, а точно края трябваше да ме подтикне да продължа поредицата.


2. “Най-тъмните сили” от Кели Армстронг

Започнах да чета книгата с голям ентусиазъм и желание. Бях чела доста хубави неща за поредицата, но предполагам, че просто не беше за мен.
Много пъти започвах да чета книгата, но после я оставях за доста дълго време. Опитах се да я прочета до края, но просто не успях да издържа.

Имаше някои моменти, в които ми ставаше интересно, но тръпката бързо изчезваше.


3. “Хроники на чародейците” от Ками Гарсия и Маргарет Стоъл 
Поредица, за която имам много смесени чувства и съм тъжна, че я развалиха толкова много.
Имаше силно начало. Първата книга беше много интересна и я обичам, но втората е пълен провал. Отне ми много време да я прочета. Бях я оставила няколко месеца и я прочетох с много усилия до края, а първата книга я бях прочела за сравнително кратко време. Прочетох и третата, която не беше толкова зле, но нямам достатъчно нерви да прочета и четвъртата книга.
Сбогом Лена, която и без друго беше започнала да става нетърпима. Героите няма да ми липсват, без значение, че бяхме три книги заедно.
4. “Дневниците на вампира” от Л. Дж. Смит
Поредната поредица, за която имах прекалено високи очаквания и големи разочарования. Исках да прочета “Подборът” толкова много и когато най-накрая си купих книгата, нямах търпение да започна да чета и да се загубя в друг свят. Е, не стана така.
Тази поредица остави голям отпечатък върху мен. “Дневниците на вампира” беше първата YA поредица, която прочетох… донякъде. Първите четири книги ми харесаха и с тях започнах да навлизам в YA жанра. Според мен, от преди няколко години, книгите бяха много интересни и вълнуващи.
Петата книга не беше лоша, но историята започна да става скучна и безинтересна.
Не издържах шестата книга. Отказах се да я чета след като се бях мъчила да я разполовя. Сюжета просто беше станал уникално скучен и имаше моменти, в които просто исках да хвърля книгата към стената и никога повече да не я погледна.

5. “Подборът” от Али Конди

Начинът на писане на Али Конди определено ми се стори доста сух и не ми хареса. Още след първите няколко страници разбрах, че книгата няма да е толкова хубава колкото очаквах. Направих грешка, че с “Подборът” си взех и “Кръстопът”.
Прочетох “Подборът”, защото нямах други книги и просто имах нужда да чета нещо, без значение колко е скучно. Разполових и “Кръстопът”, който е доста по-интересен от “Подборът”, но не достатъчно за да направя още един опит да допрочета книгата.
Ако някой мисли да започне тази поредица, по-добре да не си го причинява. Всъщност поредицата донякъде ми напомня на “Делириум”, но е написана по по-лош начин.

Leave a Reply