Ревю: “Ревенант: Обречени на безсмъртие” от Ейми Плъм

Ревенант, първа книга: Обречени на безсмъртие - Ейми Плъм

Единственият начин да оцелееш в свят на болка е да се отдадеш на любовта

Аз съм Кейт Бомонт Мерсие. Моят живот винаги е бил относително обикновен. Но само за един миг всичко се промени.

Изведнъж, аз и сестра ми Джорджия вече бяхме сираци. Наложи се да изоставим всичко, което познаваме и да се преместим в Париж, за да живеем с баба и дядо. Бях убедена, че разбитият ми живот никога няма да бъде нормален отново. Дори не си давах сметка колко съм права. Тогава срещнах Венсан.

Тайнственият, секси и очарователен Венсан Делакроа се появи от нищото и аз бях зашеметена. Просто ей така, отново бях изправена пред опасността да разбият сърцето ми. Но сама позволих това да се случи.

Разбира се, нищо никога не е толкова просто. Тъй като Венсан не е обикновено момче.

Той е ревенант – безсмъртно същество, чиято ужасяваща съдба е да спасява невинни хора от смъртта с цената на собствения си живот. И това не е всичко. Той има врагове. Безсмъртни, кръвожадни врагове, които са решени да унищожат него и всички от вида му. Зная, че ако последвам сърцето си, никога няма да бъда в безопасност…

“- Чувала ли си за вампири? – попита той и се усмихна тайнствено.
Кимнах.
– А за върколаци?
– Разбира се.
– А за нас?
Поклатих глава.
– На това му се казва “да не се набиваш на очи”, скъпа Кейт. Много ни бива в тази работа.”

Какво не ми хареса:
Когато започнах да чета книгата, си помислих, че няма да ми хареса и че ще бъде скучна, заради първите няколко страници, които не успяха да грабнат вниманието ми, но продължих да чета и след още няколко страници книгата ме изненада приятно. 
Връзката между Кейт и Венсан ми се стори малко пресилена на места, но като цяло ми хареса как се развиха нещата между тях.
Не мисля, че има нещо друго, което не харесвам, защото според мен тази книга е много добра.
Какво ми хареса:
Хареса ми историята. Обичам начина, по който Ейми Плъм пише. Увличам се бързо и губя представа за времето докато чета. “Обречени на безсмъртие” се чете лесно и обръщах страниците, без дори да се усетя. Прочетох книгата за няколко часа и определено ми хареса.
Действието се развива в Париж. Харесвам Франция, без значение колко много мразя френския език, mais oui. Това е още нещо, което привлече вниманието ми. Действието се развива бързо, книгата е написана по много добър начин, който аз харесах, героите са добре изградени. Връзката, която Плъм е създала между главните герои ме впечатли.
Книгата е нещо различно, което не съм чела досега. Нямам предвид само ревенантите, а светът, който авторката е изградила и в който се потопих и успях да се докосна до героите. Харесах Кейт още от началото на книгата и донякъде героинята ми напомня на мен.

Leave a Reply