Ревю: “Заветите на Лориен” (1-3) от Питакъс Лор

Джон прилича на обикновен тийнейджър, но не се подлъгвайте по външността му. Той крие дълбока тайна, която не може да сподели и с най-близките си приятели. Тайна, която му е трудно да издаде дори пред момичето, в което е влюбен. Джон трябва да оцелее на всяка цена, защото от неговата съдба зависи бъдещето на две планети – Лориен, райското кътче в космоса, от което той идва, и Земята. Залозите са високи – трима от неговия вид вече са мъртви. Джон е номер четири. Той е следващият.

Зад псевдонима Питакъс Лор се крият двама души – вече утвърдилият се автор Джеймс Фрей и дебютиращият Джоуби Хюз. Фрей е натрупал в биографията си три бестселъра, но на българския книжен пазар се появява за пръв път едва сега с „Аз съм номер четири“, книга първа от сай-фай сексталогията „Заветите на Лориен“. Трилърът, който стига до седмо място в класацията на „Ню Йорк Таймс“ за най-продавани книги, пък е първи проект за Хюз, завършил творческо писане в Колумбийския университет.

*****
Гледах филма преди няколко години когато излезе и мога да кажа, че ми хареса. Наскоро разбрах, че филмът е направен по книга. Колкото и много да ми хареса филма, когато прочетох “Аз съм номер четири” останах приятно изненадана колко по-интересна и вълнуваща е книгата от филма.
Главната причина да започна да чета книгите са извънземните. Обичам да чета книги с извънземни, но за съжаление не съм попадала на много YA. Исках да прочета нещо ново, което не съм срещала досега и останах доволна, че започнах поредицата.

“Заветите на Лориен” ме отвежда в друг свят всеки път когато разлиствам страниците. Начинът, по който са написани книгите ме караше да искам да чета още и губех представа за времето. Определено стилът на авторите е увличащ и знаят как да задържат вниманието на читателите. От самото начало бях заинтригувана и през цялото време книгите ме държаха под напрежение.
“Заветите на Лориен” е поредица, която ме спечели със сюжета и героите си. Сюжета е много добре измислен и постоянно ме държеше в напрежение какво ще стане. Имаше обрати, които не очаквах и бях доста изненадана от случващото се. Героите бяха доста добре изградени. Изненадващо се привързах към повечето герои и харесах всички. Обикновено има някой от главните герои, който не мога да понасям.
Нека да поговорим колко много обичам Шест. Тя е една от най-силните и впечатляващи героини, за които съм чела. Шест не може да стои безучастно и ще се бори за всичко, дори и да рискува да загуби живота си. Харесвам героини, които не са от типа “аз съм момиче и заради това не мога да се бия”, а Шест е пълна противоположност.
В първата книга Сам е представен като момчето, което всички в училище обичат да мачкат. Хареса ми развитието на героя и колко много се промени в следващите книги.

“Възходът на номер Девет” е любимата ми от трите книги. Беше изпълнена с най-много екшън и ми става все по-интересно какво ще се случи в следващите книги. В “Силата на шестимата” имаше място, на което бях оставила книгата, защото нищо не се случваше, но когато отново я взех, я дочетох за сравнително кратко време.
“Заветите на Лориен” е една от любимите ми поредици и я препоръчвам на всички, които харесват фантастиката.

Leave a Reply