Ревю: “Алекс” от Пиер Льометр

Издателство: Колибри
Година на издаване: 2014
Страници: 336
Оценка в Goodreads: 5/5

Една млада жена е брутално отвлечена, затворена в дървена клетка и оставена на милостта на настървени плъхове. Тя обаче успява да се освободи сама и открива, че похитителят й се е самоубил. За да изяснят случая, неколцина вещи полицаи особняци начело с комисар Камий Верховен тръгват по следите на нейното минало и се натъкват на зловеща загадка, зад която зейва бездна от злина, низост, извратеност и чудовищно равнодушие, увенчани с непредвидим край. Нищо в заплетения криминален сюжет не е черно-бяло. Ролите на героите неочаквано се сменят. Фактите не се поддават на еднозначна интерпретация. Алекс – съблазнителка, непораснало момиче, обречено на омраза, палач или жертва… Психологическото разследване поражда мощното въздействие на романа. Развръзката на интригата, от която секва дъхът, е потресаваща дори за обръгналите полицаи.

 

Continue reading

The Pool Book Tag

 

Осъзнах, че от много време не съм публикувала тагове и реших, че е време за един в блога. От известно време виждам The Pool Book Tag и не се сдържах и реших и аз да го направя. Ето ги и категориите:

 

1. Студена вода! / Книга, в която си се гмурнал с нетърпение, но те е разочаровала? 

Случвало ми се е доста често да стане така, но тук ще посоча последното ми разочарование – “Влизам в мрака” от Кирстен Уайт. Очаквах много, много повече, а получих зле изградени герои и прекалено мудно действие, което ме побъркваше. Имах много проблеми с книгата и през 80% от времето докато четях изпитвах скука и досада.

 

2. Още две дължини и излизам! / Книга, която не си могъл да оставиш? 

Тук ще посоча “Създадена да убива” от С. Дж. Кинкейд. Наистина не успях да оставя книгата, защото просто ме грабна от първата страница и не ме пусна. Авторката е изградила убедително света, както и героите си, които просто обикнах. Мисля, че това е любимата ми книга за годината и с нетърпение очаквам продължението, което се надявам да излезе скоро при нас.

 

Резултат с изображение за падение и подем3. Хлор! / Книга, от която ти е лютяло на очите – разплакала, развълнувала? 

От много време не ми се е случвало книга да ме разплаче. Докато си гледам книгите, очите ми се спряха на финала на трилогията “Гриша” – “Падение и подем” от Лий Бардуго, на чийто край плаках преди няколко години. Приключих книгата късно през нощта и после мислех за нея с дни. Въпреки че изпитвах безличие към главните герои още от първата книга, трилогията успя да се превърне в една от любимите ми заради сюжета и стила на авторката.

 

Резултат с изображение за алена кралица4. Сам на шезлонга! / Книга, която на всички други се е харесала, но не и на теб? 

Тук за пореден път ще спомена “Алена кралица” от Виктория Айвярд. Беше ми толкова скучна, че едва успях да я прочета до края. Героите бяха изключително антипатични, а сюжета – предвидим. Определено няма да прочета следващите книги от поредицата, защото авторката с абсолютно нищо не успя да ме спечели.

 

 

5. Водата е перфектна! / Книга, която препоръчвате на всеки? 

Няма книга, която да препоръчвам на всеки. Преди да препоръчам четиво на някого, винаги го разпитвам за жанровете, които чете и предпочита. А и точно сега не мога да се сетя точно за една книга, която да мога да препоръчам на абсолютно всеки.

July Wrap Up & August TBR

 

Юли беше натоварен месец за мен. Успях да прочета три книги. Искаше ми се да имам повече време за четене, но не разполагах с такова. Радвам се, че попаднах на хубави книги този месец и успях да се насладя на малкото книги, които прочетох.

Първата книга, която прочетох беше “Алекс” от Пиер Льометр. Страхотен трилър, който ме завладя още от началото със сюжета и героите си. Все още не съм написала ревюто. Стои си наполовина готово в черновите ми и чака да бъде довършено. Съвсем скоро трябва да е в блога.

След това прочетох “Първата дама” от Сюзън Елизабет Филипс (ревю). Книгата беше изключително забавна и лека за четене. Определено си спечели място сред любимите ми любовни романи. За пръв път чета нещо от авторката и съм очарована. Със сигурност ще прочета и още книги от нея.

Последната книга, която прочетох през юли беше “Посвещаването” от Л. Дж. Смит. Това е първата книга от трилогията “Тайният кръг” и след като първо бях гледала сериала, очаквах много повече. Скоро ще напиша ревюто и ще споделя какво не ми хареса в книгата. Дадох ѝ 3 от 5 звезди в Goodreads. “Посвещаването” не беше лоша книга и беше лека и приятна за четене, но не успя да ме спечели напълно.

 


 

За август ще повторя остатъка от списъка си за юли. Така и не успях да прочета “Гоблин” от Джош Малерман и “Толкова близо до хоризонта” от Джесика Кох. Определено ще прочета и двете книги и се надявам да е този месец. Искам да прочета и продължението на “Тайният кръг” – “Пленница” от Л. Дж. Смит. Вече съм започнала книгата. Силно се надявам да прочета и “Среднощният диамант” от Ришел Мийд, която стои на рафта ми от миналата година, но така и не стигам до нея.

Това е списъкът ми с книги за този месец. Сигурно с напредването на месеца ще се промени както винаги става. Най-вероятно няма да успея да прочета всички, но се надявам да имам повече време за четене от предния месец.

Ревю: “Първата дама” от Сюзън Елизабет Филипс

Издателство: Ибис
Година на издаване: 2018
Страници: 372
Оценка в Goodreads: 5/5

„Първата дама“ е една наситена с емоции история за себеоткриването, любовта и семейството.

Kрасивата млада вдовица на президента на Съединените щати смята, че вече е свободна от Белия дом, но обстоятелствата я принуждават да се върне в ролята на Първа дама. Не за дълго обаче, тъй като тя намира начин да избяга, за да може – макар и за кратко – да живее живота на един обикновен човек. Всичко, от което се нуждае, е идеална маскировка… и тя я намира в лицето на един привлекателен и интелигентен непознат и две очарователни осиротели деца, нуждаещи се от семейство, които изобщо не подозират коя е тя в действителност. И докато цялата нация, начело със Сикрет Сървис, издирва Първата дама, тя е на последното място, където някой би решил да я търси: обикаля пътищата на страната в едно щуро приключение заедно с новите си приятели, преследвайки собствената си американска мечта…

Книгата е отличена с наградата RITA – най-престижното отличие, присъждано в жанра на романтичната литература.

Continue reading

Ревю: “Влизам в мрака” от Кирстен Уайт

Издателство: Егмонт
Година на издаване: 2018
Страници: 464
Оценка в Goodreads: 3.5/5

Никой не очаква от една принцеса да бъде жестока. Но Лада Дракула предпочита да бъде такава. Откакто тя и нейният по-малък брат, Раду, са изведени от родната си земя и оставени в ръцете на османските власти, Лада се е научила, че за да оцелее, трябва да бъде безмилостна. Двамата са обречени да бъдат пешки в ужасна игра, при която ги грози смърт на всяка крачка.

Лада презира османците и планира момента, в който ще се завърне във Влашко и ще заяви своето рождено право. Раду мечтае единствено за място, на което ще се почувства в безопасност. Когато среща Мехмед, дръзкия и самотен син на султана, Раду усеща, че е открил истински приятел – а Лада се чуди дали най-накрая не е срещнала някого, истински достоен за обичта й.

Но Мехмед е наследник на същата империя, против която Лада се е заклела да се бори – и която Раду започва да чувства като дом. Лада, Раду и Мехмед образуват опасен триъгълник, който довежда връзките на любов и лоялност до точка на пречупване.

Continue reading

June Wrap Up & July TBR Pile

 

Този пост трябваше да бъде в блога още преди седмица, но все пак е по-добре късно отколкото никога. Юни беше доста напрегнат месец за мен. Няма да навлизам в подробности, но целият месец беше много хаотичен. Първата половина на месеца имах време да чета, защото половината ми ден беше свободен и прекарвах по-голямата част от него с книга в ръка.

Първата книга, която прочетох през юни беше “Стоте” от Кас Морган (ревю). Изключително много харесах книгата, която беше кратка, но завладяваща. Нямам търпение за втората част от поредицата, за която имам големи очаквания.

Втората книга, която прочетох беше “Влизам в мрака” от Кирстен Уайт. Прочетох много хубави ревюта и като цяло това беше причината да си я купя когато я видях в книжарницата. Като цяло не беше лоша, но очаквах много повече. Все още се каня да напиша ревюто на книгата. По-нататък сигурно ще прочета и втората книга, която се надявам да е по-хубава.

След това прочетох “Създадена да убива” от С. Дж. Кинкейд (ревю). Изключителна книга! Успя да ме плени още от самото начало с всичко, което съдържа. Не бях попадала на ревюта на книгата преди и съвсем импулсивно си я взех от книжарницата, но не съжалявам, защото се оказа страхотна!

Това бяха книгите, които прочетох през юни. Започнах и две други – “Толкова близо до хоризонта” от Джесика Кох и “Алекс” от Пиер Льометр, която вчера завърших.


Вече завърших първата книга, която влизаше в списъка ми за месец юли – “Алекс” от Пиер Льометр. Очаквайте ревю скоро. Поне за мен книгата беше много интересна и до последно имах въпроси.

Днес започнах да чета “Гоблин” от Джош Малерман, която засега ми върви доста бързо и се очертава да е интересна и след като публикувам поста ще продължа с четенето на книгата.

По незнайни за мен причини оставих “Толкова близо до хоризонта” от Джесика Кох, но ще се върна към нея веднага след “Гоблин”, защото е от онези книги, които просто имам нуждада да завърша.

Това са книгите, които със сигурност ще прочета този месец. След тях не знам с какво ще продължа и ще го реша на момента.

Ревю: “Създадена да убива” от С. Дж. Кинкейд

Издателство: Алма
Година на издаване: 2018
Страници: 448
Оценка в Goodreads: 5/5

Тя е безмилостна. Силата й е помитаща и смъртоносна. Тя е Немезида и има само една задача: да убива, за да защити човека, за когото е създадена.

Немезида е човекоподобно същество без душа, изчадие, обречено да предпазва Сидония – дъщерята на галактическия сенатор Империан. Двете израстват заедно, изпитват силна взаимна привързаност, но не са сестри. За да е в безопасност съществуването на момичето от благородническия род на Високопочитаемите, Немезида хладнокръвно и с радост би погубила немалко чужди животи. Сенатор Империан става участник в бунт, а Сидония трябва да изкупи вината му. Тя е призована от императора да послужи като заложник в Хризантемиума, галактическия двор на империята. Има само един начин да бъде спасена – на нейно място да бъде изпратено изчадието. Така вместо притеснителната и кротка Сидония след обучение в императорския двор влиза най-опасното оръжие в галактиката – Немезида.

Ще заподозре ли някой размяната? Ще изпълни ли мисията си Немезида? Ще остане ли все така хладнокръвна, или съществуването й ще придобие нов смисъл?

 

Continue reading

Post Archive:

Page 1 of 18 1 2 3 4 18