EmpireofBooks.flaunt.nu
spoiler free book reviews and thoughts

 

Издателство: Ciela
Година на издаване: 2015
Страници: 416
Оценка в Goodreads: 4.5/5

Империята на Воините е най-могъщата военна сила в познатия свят. Армиите й смазват всяка съпротива, благодарение на по-добрите си оръжия и безмилостните си войници. Завоеванието, което слага началото на империята, е държавата на Книжниците – някога велика цивилизация, обсебена от жаждата за знание, чиято култура е почти напълно заличена след пет века робство.

Лайа е обикновено момиче от Книжниците, което живее с брат си при дядо си и баба си. Една вечер имперски отряд напада дома им, убива дядо й и баба й и пленява брат й. Лайа успява да избяга, свързва се с бунтовническото движение в града и успява да ги убеди да й помогнат. В замяна се съгласява да бъде изпратена като шпионин в крепостта, където се обучават най-страховитите имперски воини – Маските. Ако се окаже полезна и намери ценна информация, брат й ще бъде спасен.

В същата крепост Елиас Валерий планира да дезертира след дипломирането си. Въпреки, че е наследник на един от най-могъщите имперски родове, жестокостта на Воините му е чужда и единственото, което желае е свобода. Плановете му се променят, когато е обявено,че по силата на древен закон, следващият император ще бъде избран измежду четиримата най-добри ученици в крепостта. Елиас е един от тях.

Скоро Елиас и Лайя ще разберат, че техните съдби се преплитат и изборите им ще променят съдбата на самата Империя.

“Въглен в пепелта” е от книгите, които притежават нужните качества, за да ме държат будна до късно, само и само, за да я прочета, защото просто оставянето ѝ е невъзможно. Не усетих умората докато не приключих с книгата. Последните 50-60 страници постоянно ме държаха под напрежение и просто нямаше как да не я дочета същата вечер. Изключително съм впечатлена от книгата и обичам начина, по който е написана.

“Въглен в пепелта” ни отвежда в един свят изпълнен с жестокост и насилие, където всяка грешка се заплаша с болка. Аз съм от хората, които харесват в книгите да има жестокост и страдание. Правят нещата много по-интересни за мен и в този случай Сабаа Тахир успя с тези неща да засили страданието на героите, които страдаха не само физически, но и психически. Като цяло бих казала, че книгата се върти около болката и любовта и жертвите, които героите се готови да правят в нейно име.

 

“Life is made of so many moments that mean nothing. Then one day, a single moment comes along to define every second that comes after. Such moments are tests of courage, of strength.” 

 

Светът в книгата е много добре изграден, но имах нужда от малко повече задълбаване. Срещаме се и със свръхестественото в един момент, но то не е основен мотив във “Въглен в пепелта”. Като любителка на свръхестественото бих казала, че искам в следващите книги да се запознаем повече с тази част от света, както мисля и че ще стане.

Подразних се от присъствието на два любовни триъгълника в книгата. Също така го имаше и клишето за момче и момиче най-добри приятели, като единият е влюбен в другия. Това не ми хареса в книгата, но го пренебрегвам покрай всичко останало, защото наистина много харесах книгата. Аз съм от хората, които мразят любовните триъгълници, но мога и да ги пренебрегна. Не знам защо обаче в този случай това ми беше трудно и бях крайно подразнена от всички заплетени любовни отношения между героите. Това беше и една от причините да дам на книгата 4.5 звезди, а не 5. Другата е, че ми липсваше нещо в изграждането на света, въпреки че не беше никак лошо изграден, дори много добре, но все пак нещо куцаше.

 

“All the beauty of the stars means nothing when life here on earth is so ugly.” 

 

Харесах героите и начина, по който бяха създадени. Главните герои – Лайа и Елиас са прекарали живота си в много различна обстановка един от друг, но колкото повече ги опознавах разбирах, че не са чак толкова различни въпреки всичко. Успяха да ме спечелят.

В началото Лайа е представена едва ли не като слаба героиня, но с напредването на книгата това бързо се променя и промяната в нея се забелязва ясно. В нейно лице започнах да виждам едно много смело момиче, което въпреки трудностите се изправя срещу страховете си, водена от чувството на любов, но не към някой любовен интерес, а към брат си, заради когото е готова да жертва всичко, дори и себе си. Тя успя да докаже себе си и в никакъв случай не мога да гледам на нея като на слаба героиня. От началото на “Въглен в пепелта” до края в Лайа имаше голямо развитие и промяна и това ми хареса.

 

“I never feared the night, not even as a child, but Blackcliff’s night is different, heavy with a silence that makes you look over your shoulder, a silence that feels like a living thing.”

 

Елиас от друга страна познава много добре жестокостта и болката, защото от шестгодишен е възпитаван с тях и е израснал в една мрачна атмосфера, където всеки ден е трябвало да се бори за живота си и да оцелее през годините в крепостта. Но въпреки всичките изпитания, на които е бил подложен от съдбата, той не е загубил добрината в себе си. Единственото, което иска е да е свободен и да е колкото се може по-далеч от крепостта Блекклиф.

Стилът на писане на Сабаа Тахир е много увлекателен и разказва много добре. Бих казала, че е лек, въпреки цялото изграждане на този свят и жестокостта в книгата. Не се усещах кога разлиствах страниците и не усещах кога минава времето докато чета, защото бях изцяло погълната от “Въглен в пепелта”. Хареса ми, че книгата е написана от гледната точка и на Елиас и на Лайа, позволявайки ни да надникнем повече в героите създадени от Сабаа Тахир.

 

“When the fear takes over, use the only thing more powerful, more indestructible, to fight it: your spirit. Your heart.”

 

Краят на “Въглен в пепелта” ме остави с желанието за още. Искам още от насилието на този свят и неговия мрак, още от Елиас и Лайа. Искам отговори на нещата, които си останаха неизяснени и до края. Очаквам следващата книга и силно се надявам да бъде издадена на български, защото много искам да я прочета.

Ако се чудите дали да прочетете “Въглен в пепелта” ви препоръчвам да го направите. На мен лично книгата много ми хареса и през втората половина не успях да се отделя от нея. Действието не се развива бавно. Няма го това провлачване, което съм срещала в много други романи от този жанр. Героите са много добре изградени, както и света. Книгата си заслужава.

Искам да вметна, че в момента “Въглен в пепелта” е намалена в книжарници Сиела на 5 лева и ако искате книгата можете да се възползвате от промоцията.

 

Update: Попитах издателство Сиела дали ще продължат да издават книгите от поредицата и ми отговориха, че засега нямат такива планове. За съжаление втората книга на “Въглен в пепелта” не се очаква да излезе на български. 


July 18 2017


 

 

И тази година, както и предишни ще се проведе Booktube-a-thon и аз ще се включа тази година. За съжаление не успях да се включа в българския книжен маратон, но се вълнувам за този. Всяка година се организира от Ариел Бисет и има седем предизвикателства. Целта на маратона е за седем дена да се прочетат седем книги. Самата тя признава, че никога не е успявала да го завърши успешно, но основната цел е да се наслаждаваме на четенето. Аз също не съм го завършвала успешно, но мисля, че си заслужава да се включа и тази година. Трябва да отбележа, че предизвикателствата не са задължителни и можете една книга да я използвате за повече от едно от тях.

Ето ги и предизвикателствата тази година и книгите, които аз избрах:

1. Прочети книга с човек на корицата.
За това предизвикателство ще прочета “До всички момчета, които съм обичала” от Джени Хан. Чувала съм много хубави неща за книгата и ще я започна с огромно удоволствие.

2. Прочети нашумяла книга.
Тук изборът ми е “Анна в рокля от кръв”, която беше доста нашумяла преди известно време.

3. Прочети книга за един ден.
Избрах си “Голяма риба” от Даниел Уолъс. Книгата не е много дълга и точно заради това я избирам за тази категория.

4. Прочети книга за герой, който е много различен от теб.
Ще прочета “Кръвта на твоя брат” от Дейвид Таузи. Доколкото разбрах от рецензията главният герой е мъртъв, което определено го различава от мен.

5. Прочети цяла книга навън.
Това е предизвикателство, което няма да изпълня. Предпочитам да чета вкъщи, където ми е много по-уютно и приятно. Петата книга, която искам да прочета е “Кралица на кошмара” от Кендар Блейк – продължението на “Анна в рокля от кръв”.

6. Прочети книга, която си купил заради корицата.
Мога да кажа, че си купих “Бащите на ужаса”, защото е с твърди корици, а аз обичам твърдите корици. Също така много искам да се запозная с творчеството на Лъвкрафт и този ден ще чета избрани разкази от Хауърд Лъвкрафт – “Цветът от Космоса”, “Безименният град”, “Сянка над Инсмут” и “Страшния старец”.

7. Прочети седем книги.
Седмата книга, която се надявам да прочета е “Всеки ден” от Дейвит Левитан. Книгата не е голяма, но мисля, че ми е крайно време да стигна до нея и да я прочета.


Маратона ще се проведе от 24 до 30 юли. Аз лично нямам търпение вече да започне и да отдам цялата си седмица на четене. Надявам се да се включат още хора в маратона и да се забавляват докато четат, а да не е само за бройката. Гледайте клиповете на Ариел Бисет, за да се запознаете по-добре с маратона и предизвикателствата.

Клипа на Ариел Бисет за маратона:

Клипа с предизвикателствата:


July 16 2017


 

КНИГА ТРЕТА ОТ ТРИЛОГИЯТА “СЪЗДАДЕНА ОТ ДИМ И КОСТ”
РЕВЮ НА КНИГА ВТОРА – “ДНИ НА КРЪВ И ЗВЕЗДНА СВЕТЛИНА”

 

Издателство: Егмонт
Година на издаване: 2014
Страници: 616
Оценка в Goodreads: 5/5

Имало едно време единствено мрак и чудовища, огромни като световете, които се носели из него. Те харесвали тъмнината, защото тя скривала ужасяващия им вид. Случело ли се някое друго създание да сътвори светлина, те я потушавали. Когато се родили звездите, те ги погълнали и сякаш мракът щял да продължи вечно.

Но една раса от сияйни воини чула за чудовищата и тръгнала от своя далечен свят на битка с тях. Войната продължила дълго, светлина срещу мрак, и много от воините загинали. Накрая, когато най-сетне победили чудовищата, едва стотина били останали живи…

Историята на Кару и Акива свършва тук. Една приказна история, в която демоните не са толкова страшни, а ангелите не са това, за което ги мислим.

Не мога да повярвам, че трилогията свърши, а и честно казано не искам. “Създадена от дим и кост” успя да се превърне в една от любимите ми трилогии. Пиша това ревю малко след като прочетох “Сънища за богове и чудовища” и все още не мога да се откъсна от книгата и да осъзная, че няма следваща.

“Сънища за богове и чудовища” определено е любимата ми книга от трилогията на Лейни Тейлър. Постоянно ме държеше под напрежение и действието се развиваше бързо. Нямаше и един момент, в който да ми стане скучно и да искам да оставя книгата. Не я прочетох бързо, защото съм на почивка, а и не исках историята на Кару да свършва. През последните две книги се привързах към героите и света, в който ме отнасяше трилогията.

 

“There is the past, and there is the future. The present is never more than the single second dividing one from the other. We live poised on that second as it’s hurtling forward—toward what?” 

 

Мога да кажа, че “Създадена от дим и кост” заслужава още една книга. Бих казала, че съм удовлетворена от края на трилогията, но  Лейни Тейлър остави някои неща неясни, а аз искам да знам всичко. Силно се надявам авторката да реши да напише продължение някой ден и аз определено ще го прочета, защото много обичам “Създадена от дим и кост”.

Обичам героите създадени от Лейни Тейлър. Изградени са реалистично, доколкото може неземни същества да са реалистични. Всеки герой има своите недостатъци и качества, които го правят специален. Героите се развиха много с течение на книгите и това развитие беше за добро. Имах проблеми с Кару в предишната книга и не успях да я харесам много, но в тази книга това се промени и започна да ми допада много повече, Акива също. Но все пак любимка си ми остава Зузана – приятелката, която всяко момиче заслужава да има. Тя показа смелост и обичам характера ѝ толкова много, колкото тя обича Мик.

 

“How could you tell if your instincts were just hope in disguise, and if your hope was really desperation parading as possibility?”

 

“Създадена от дим и кост” е доказателство как една не чак толкова любима книга може да прерасне до любима поредица или в този случай трилогия. Точно това и стана и изобщо не съжалявам, че прочетох и останалите две книги след като се колебаех толкова дълго дали да го направя. Заслужаваше си.

Авторката има огромно въображение, на което мога само да се възхищавам и да завиждам. Светът е изграден отлично, също като героите. Все още не мога да се откъсна от този свят и много искам отново да се потопя в него и да видя как ще продължи историята. Имам нуждата от още една книга и се надявам някой ден да стане.

 

“We are the beginning … We always have been. This time, let it be morethan a beginning.” 

 

Препоръчам трилогията на всички любители на фентъзито. Книгите стават по-добри с всяка следваща и на мен лично “Сънища за богове и чудовища” ми е любимата. Трилогията е невероятна и поздравявам Лейни Тейлър за страхотната работа и за труда, който е вложила в книгите.


July 14 2017


 

Видях тага в този блог. Стори ми се интересен и реших да го направя. В момента съм на почивка и нямам много време да чета, но до няколко дена ще напиша ревю на “Сънища за богове и чудовища” от Лейни Тейлър.

1.Герой, който би се застъпил за беззащитен и онеправдан човек?
Ще кажа Джак Ричър от поредицата на Лий Чайлд, която харесвам адски много. Стигнах до 5 книга и определено трябва да прочета и останалите. Той определено би се застъпил за някой, както е и правил в книгите.

2.Герой, който е невеж в любовта?
Ще кажа Сидни от “Кръвни връзки” от Ришел Мийд. Като се сетя колко време ѝ отне да се събере с Ейдриън и колко дълго чаках първата им целувка. Поне накрая се взе в ръце и всичко си дойде на мястото.

3.Герой, към когото бих се обърнала за съвет?
Джун от “Легендата”. Тя е умна и мисля, че ще ми даде добър съвет.

4.Герой, който би станал успешен ютубър?
Зузана от “Създадена от дим и кост”. Мисля, че би ѝ се получило много добре. Мога да си я представя как разказва за химерите и ангелите и какво е преживяла.

5.Герой, с когото би се радвал да изпиете по бира?
Определено бих пила бира с Елин Галантиус, може даже и повече от една. Според мен тя би била страхотна компания и няма да ми е скучно с нея.

6. Герой, който би участвал в риалити шоу?
Не бих се изненадала, ако Рисанд от “Двор от рози и бодли” участва в някое риалити шоу и аз определено бих го гледала.

7.Герой, с когото бих искала да се срещна на плажа?
Ейдриън от “Кръвни връзки”. Определено не бих отказала да го видя на плажа.

8.Герой, за когото бих искала да работя?
Бих работила за Манон Черноклюна. Определено работата ми няма да е скучна и сигурно през по-голямата част от времето просто ще се опитвам да остана жива или ще летя с уивърн из небето.

9.Герой, който би могъл да получи нервна криза на публично място?
Джорджи от “Връзка”. Мога да си я представя как получава нервна криза на публично място.

10. Герой, който би бил най-лошият кошмар на отдел „Човешки ресурси“  в офиса?
Пам от “Истинска кръв”. Като цяло не ѝ пука за нищо и би ми било забавно да я видя в такава ситуация.

Това беше тагът. Надявам се да ви е харесал. Който иска да го направи да се чувства тагнат от мен.


July 13 2017


 

Поставила съм за цел това лято да чета повече. Има толкова много книги, които гледам по книжарниците и искам да прочета и просто нямам търпение да попаднат в ръцете ми, за да мога да ги обичам или да бъда разочарована, но важното е, че искам да чета и имам желанието да съм сред книги цяло лято. Да преминем към книгите, които искам да прочета до края на месеца.

Първи в списъка ми за юли бяха “Империя на бури” от Сара Дж. Маас и “Връзка” от Рейнбоу Роуъл. Сара отново ме остави без думи, а “Връзка” не беше лоша книжка. Вижте ревютата ми, за да разберете какво мисля за книгите, защото не искам да се впускам в подробности в този пост.

В момента чета “Сънища за богове и чудовища” от Лейни Тейлър. Харесвам предните две книги от трилогията и мисля, че втората е много по-хубава от първата. Нямам търпение да я прочета и се надявам на добър край.

Четвъртата книга, която искам да прочета е “Кръвта на твоя брат” от Дейвид Таузи. Да си призная не проявявах интерес към книгата, бях я срещала преди, без да ѝ обръщам внимание, но пък я получих като подарък за рождения ден и мога да кажа, че съм заинтригувана и нямам търпение да стигна до нея. На мен лично корицата много ми харесва и се надявам и съдържанието да е толкова добро.

Петата книга, която съм планувала за този месец е “Въглен в пепелта” от Сабаа Тахир. От много време съм ѝ хвърлила око и преди няколко дена видях, че е намалена на 5 лева в книжарница Сиела и нямаше как да не си я взема. Тези от вас, които искат книгата могат да се възползват от намалението както направих аз.

Шестата книга, до която се надявам да стигна е “Анна в рокля от кръв” от Кендар Блейк. Почнах я преди няколко месеца и ми беше интересно, но си остана непрочетена поради нежеланието ми да чета. Доколкото помня я бях преполовила и искам да я прочета до края. А след като прочета “Анна в рокля от кръв” искам да прочета и продължението – “Кралица на кошмара”.

Засега това са плановете ми за месеца, но не се изненадвайте, ако нещо се промени в последния момент и видите ревюта на съвсем различни книги, защото много често ми се случва да не спазвам плановете си за месеца. Просто започвам това, което ми се чете най-много и всичко останало оставям настрана.


July 9 2017


 

Издателство: Егмонт
Година на издаване: 2016
Страници: 312
Оценка в Goodreads: 3/5

Джорджи Маккул знае, че бракът й е застрашен – и то отдавна. Тя все още обича съпруга си Нийл, както и той все още я обича силно, но сега това изглежда почти между другото. Може би винаги е било между другото. Когато съпругът й и децата й тръгват за летището, за да изкарат Коледа със семейството на Нийл в Омаха, Джорджи се замисля дали най-накрая не е успяла да провали всичко. Тази нощ тя разкрива начин да общува с Нийл в миналото. Не е пътуване във времето. Не точно. Но се чувства сякаш й е дадена възможност да поправи брака си, още преди той да е започнал…

Това ли трябва да направи? Или би било по-добре и за Джорджи, и за Нийл, бракът им изобщо да не се бе случвал?

 

Рейнбоу Роуъл е авторка, до която нямах търпение да стигна. Откакто книгите ѝ излязоха и при нас чета основно положителни ревюта за стила ѝ и за книгите ѝ. Преди няколко дена най-накрая успях да се сдобия с “Връзка”. Да си призная не бях много наясно за какво е книгата, защото не обичам да чета резюметата, но знаех основната идея – телефон, чрез който може да се правят обаждания до миналото. Звучи интересно и нещо, което със сигурност бих прочела, но някак си не успя да достигне очакванията ми.

 

“Nobody’s lives just fit together. Fitting together is something you work at. It’s something you make happen – because you love each other.”

 

“Връзка” е книга написана по много лек начин и може да бъде прочетена за няколко часа. След големия обем на “Империя на бури” от Сара Дж. Маас имах нуждата да разпусна с нещо мъничко и леко. Това и получих от “Връзка” – леко и забавно четиво, което да ме разсее, но и да му се насладя. Книгата се чете изключително лесно и не усетих кога я прочетох цялата. Не затормозява читателя по никакъв начин.

Стила на писане на авторката е изключително приятен и изобщо не натоварва. Авторката не се впуска в прекалено много описания, а залага повече на диалога, което в този случай ми хареса. Въпреки лекия стил на авторката имах проблем с редица други неща, които ми попречиха да дам на книгата повече от 3 звезди.

 

“It’s more like you meet someone, and you fall in love, and you hope that that person is the one—and then at some point, you have to put down your chips. You just have to make a commitment and hope that you’re right.”

 

Героите не бяха изградени зле, но отношенията им бяха написани лошо и това смъкна оценката ми. Джорджи е главната героиня в романа. Тя има две момиченца и съпруг, който най-вероятно обича, въпреки че през цялото време имаше подмятания от авторката, че сродната ѝ душа е най-добрия ѝ приятел, дори самата героиня си го мислеше на моменти. Нямаше никаква химия между Джорджи и съпругът ѝ Нийл. Не усетих нищо между героите, колкото и упорито авторката да се опитваше да ме убеди след като повтори безброй много пъти, че той не е щастлив с Джорджи. Това беше нещо, което определено ме отблъсна.

Не успях да разбера героите и да усетя някаква връзка по някакъв начин. Героите за мен са много важни, а тук просто не успях да ги харесам и да намеря някаква логика в действията им през по-голямата част от времето. Мога да кажа, че любимата ми героиня беше Хедър, а тя дори не беше от главните герои във “Връзка”.

 

“I want to be happy. Like, seventy to eighty percent of the time. I want to be actively, thoughtfully happy.”

 

Сюжетът беше интересен, както и самата идея на книгата, но ми се стори някак си недоразвита и мисля, че Роуъл можеше да поработи още върху нея. Хубав сюжет, но имаше липса на нещо, което не мога точно да определя какво е. Може би имах нуждата от малко повече действие и развитие на историята. Стори ми се някак си суха на места, а Джорджи само хленчеше и се оплакваше. Постъпваше много детински и глупаво на места, което ме побъркваше. Краят на “Връзка” не беше нищо особено като цяло, а имах очаквания за нещо по-добро.

Ревюто стана малко по-негативно отколкото ми се искаше да бъде. Пак ще повторя, че “Връзка” изобщо не е лоша книга. Забавлявах се докато я четях и ми хареса колко е лека за четене. Не съм се отказала от авторката, защото има много хубав стил на писане и се надявам другите ѝ книги да са по-добри от “Връзка”. Препоръчвам книгата на тези от вас, които харесват романтичните романи и си търсят нещо, с което да си запълнят времето или нещо, с което да разпуснат, защото книгата е идеална за това.


July 8 2017


 

КНИГА ПЕТА ОТ ПОРЕДИЦАТА “СТЪКЛЕНИЯТ ТРОН”

Издателство: Егмонт
Година на издаване: 2017
Страници: 760
Оценка в Goodreads: 5/5

Кръв ще се лее.

Мечти ще бъдат разбити.

Армия трябва да се надигне.

Владетелката асасин се е заклела да нe обръща отново гръб на кралството си. Още повече, че тя може би е единствената, способна да събере армия, която да се противопостави на Демонския крал и неговите зверове. Ала Ераван ще използва миналото, съюзниците и враговете на Елин срещу самата нея.

Всички могъщи кралства на Ерилея разчитат младата жена да ги поведе към победа, а сърцето й е отдадено на воина-принц, застанал до нея. Какво – или кого – ще е готова да пожертва тя, за да спаси света си от разрушение.

 

Ще започна с това, че съм влюбена в поредицата още от “Стъкленият трон” и я следя от самото начало. Не мисля, че има някой, който да чете yong adult книги и никога да не е чувал за тази поредица и си има причина, защото всички книги излезли досега са прекрасни!

С “Империя на бури” Сара Дж. Маас ми доказа за пореден път защо толкова много обичам творчеството ѝ. Определено е сред любимите ми автори. Дори не осъзнавах колко заплетен беше сюжета на “Империя на Бури” докато Маас не ни го разкри. В книгата има многобройни обрати, всеки един от които успя да ме остави изненадана, а аз съм обикновено добра в предсказването на обратите, но авторката на “Стъкленият трон” винаги успява да ме хване неподготвена. Умее да преплита сюжетната линия много добре и вмъква подсказки, за които човек не може да се сети докато не прочете какво всъщност е замислила Маас.

 

“Even when this world is a forgotten whisper of dust between the stars, I will love you.”

 

Въпреки големия си обем книгата не ме отегчи или затормози нито веднъж. Чете се много бързо и лесно, защото постоянно ме държа в напрежение и действието не беше провлачено и постоянно се случваше нещо, което ме заинтригуваше и не можех да спра и да оставя книгата. Нямаше скучни моменти, които да ме накарат да искам да си почина малко от книгата, както ми се случва много често с други книги. Този път просто исках да чета и чета и чета и да се загубя в света създаден от Сара Дж. Маас.

Още от първата книга забелязах, че Сара Дж. Маас е майстор в създаването на други светове и въвеждането на читателя в тях. Не изпитах нито веднъж затруднение да навляза в света на “Стъкленият трон”. С всяка следваща книга Маас надгражда този свят все повече и повече и изобщо не ми е трудно когато отворя книгата да бъда пренесена на това друго място.

 

“Aelin had promised herself, months and months ago, that she would not pretend to be anything but what she was. She had crawled through darkness and blood and despair-she had survived.”

 

Обичам и героите в поредицата, които няма да изброявам, защото харесвам всички главни герои. Както в предната, така и в тази книга много ми хареса образа на Елида Локан. На пръв поглед е обикновено красиво момиче, но всъщност е много умна и умее да забелязва и най-малките детайли и в тази книга просто се влюбих в нея. Надявам се в останалите книги да има дори още по-голяма роля и да видим повече от нея, защото определено е един много интересен персонаж, който искам да видя как ще се развие.

Няма как да не отбележа и развитието в персонажите на Елин и Дориан, които претърпяха голямо развитие през книгите и съм почти убедена, че ако реша да прочета “Стъкленият трон” отново ще се чудя дали чета за същите герои. Не знам дали съм единствената, която има чувството, че героите са коренно различни от това, което бяха в самото начало. В книгата се появиха и някои нови двойки, които се надявам накрая да се съберат и всички да са щастливи, включително и аз.

 

“You will find, Rolfe, that one does not deal with Celaena Sardothien. One survives her”

 

На моменти “Империя на бури” ме натъжаваше или ме караше да се усмихвам, но това е едно от най-хубавите неща на тази поредица. Няма как да прочета и една книга от поредицата без да изпитам някакво чувство, било то и негативно. Чувствам с героите и преминавам през това, през което преминават и те. Малко са книгите, които могат да ме накарат да изпитам това, а тук си имаме поредица с излезли 5 книги и остават още 2, които да ме накарат да се смея и да тъгувам с героите.

Ах, този край! Сега ще го мисля до другата книга. Не е човешко Маас да напише такъв край и да ни тормози да чакаме следващата книга, а и докато я преведат тук ще минат векове. Не мога да кажа, че не съм доволна от края, ако не друго поне ме остави с отворена уста и ще бъда под напрежение до следващата книга от поредицата. Не искам да издавам спойлери за тези от вас, които не са прочели все още книгата, но краят определено е добър.

 

“A court that wouldn’t just change the world. It would start the world over.”

 

Давам на “Империя на бури” пет звезди, просто защото не мога да ѝ дам повече в Goodreads, а много ми се иска да го направя, защото го заслужава. Не знам дали мога да кажа, че е най-добрата книга досега от поредицата, защото обичам всички книги по равно и не мога да ги сравнявам.

Ако се чудите дали да продължите поредицата ви съветвам да го направите, защото си заслужава. Героите, сюжета, светът е изграден прекрасно и не е поредица, която е за изпускане. Прочетете я! Ако не искате да давате толкова пари за книгата я потърсете в библиотека и ви пожелавам да ѝ се насладите толкова много, колкото и аз.


July 7 2017